Определение № 42 от 03.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1544/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от адв. Г. В. – особен представител на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] за издаване на разходен касов ордер за определеното й възнаграждение като особен представител, евентуално ако същото не е внесено, да бъде допълнено решението като касаторът бъде осъден да заплати определеното възнаграждение. Касаторът Ц. Т. Д. от [населено място] оспорва молбата и поддържа становище, че не дължи заплащане на възнаграждение за особен представител поради липса на предпоставките на чл. 29, ал. 1, 2 и 4 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Ц. Т. Д. срещу решение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийски окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на [фирма] /в несъстоятелност/ несъществуването на приетите от синдика в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по т. дело № 52/2010г. на СОС вземания на Ц. Т. Д. към [фирма] /в несъстоятелност/ в общ размер на 132 963,74 лв. Предвид обстоятелството, че представителите на дружеството в несъстоятелност са били с прекратени правомощия, и недопустимостта синдикът да представлява дружеството в несъстоятелност в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, Софийски апелативен съд е назначил за особен представител на дружеството адв. Г. В.. Особеният представител е участвал във въззивното и касационното производство, поради което и с оглед факта, че Ц. Т. Д. е инициирал производството за предявяване на вземания и касационното производство, същият е следвало да внесе в срока съгласно разпореждане от 14.09.2015г. определеното от ВКС възнаграждение за особения представител. Поради факта, че възнаграждението не е внесено, следва да бъде допълнено постановеното решение, като касаторът бъде осъден да заплати на особения представител възнаграждение за касационното производство в размер 4 518,91 лв., изчислено съобразно обжалваемия интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След внасяне на определеното възнаграждение отговорността за направените разноски може да бъде реализирана при постановяване на решението, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, като при направено искане по чл. 78 ГПК въззивната инстанция следва да ги съобрази. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение