Определение № 413 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 171/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “УЛТРА ЛАЙТ ГАЗ” ООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 370/16.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 524/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 1 граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на “УЛТРА ЛАЙТ ГАЗ” ООД против определение № 260060/29.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2519/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която на основание чл. 403 от ГПК е освободена внесената от ЕТ “Чериса - Черешка Иванова”, ЕИК[ЕИК], парична гаранция в размер на общо 14 000 лева. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита се, че първоинстанционният съдебен акт следва да подлежи на обжалване, тъй като е постановен при съществено процесуално нарушение. Релевира се, че съобщението до дружеството настоящ частен жалбоподател е нередовно връчено, поради което не му е дадена възможност да възрази срещу искането на ЕТ “Чериса - Черешка Иванова” за освобождаване на гаранцията. Изтъква се, че същото е изпратено по пощата на адреса на управление на дружеството, а не на посочения съдебен адрес, на който вече са връчвани книжа по делото. Акцентира се, че дружеството няма друга форма на защита, освен отмяна на определението по чл. 403, ал. 2 ГПК от по-горна инстанция. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от ЕТ “Чериса - Черешка Иванова”. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Въззивният съд, за да остави без разглеждане частната жалба срещу първоинстанционното определение, се е позовал на задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че актът, с който съдът се произнася по молбата за освобождаване на внесена гаранция, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. С оглед цитираната от апелативния съд задължителна за съдилищата по чл. 130, ал. 2 ЗСВ практика на ВКС, определението за освобождаване на внесени като гаранции суми не подлежи на обжалване. Последното не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, определящ кръга на обжалваемите определения. Няма преграждащ характер, доколкото не се явява пречка за развитие на делото. Неговото обжалване не е и изрично предвидено от законодателя в процесуалния закон. Частната жалба, подадена пред апелативния съд срещу неподлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане. За ирелевантни за настоящото частно производство по чл. 274, ал. 2 ГПК следва да се преценят останалите доводи на частния жалбоподател, касаещи нередовното според него връчване на молбата за освобождаване на гаранцията, тъй като те сами по себе си не могат да обосноват допустимост на обжалването. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,