Определение № 577 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5801/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Л. Г., И. Л. Г. и В. И. Д. срещу определение № 914 от 23.07.2015 г. по гр. д. № 614/2015 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадените от същите страни частна жалба срещу определение № 160 от 23.04.2015 г. по гр. д. № 575/2012 г. на Никополски районен съд в производство по чл. 248, ал.1 ГПК, с което съдът е отказал да измени предходно определение, с което е присъдил на ответника ЕТ С. И.” направените от него разноски по делото. В изложението към нея се иска допускане на касационна проверка по разрешения въпрос прекомерно ли е възнаграждение за правна помощ в размер на 936 лв., когато цената на иска е 3173.50 лв. Твърди се, че въззивният съд като е отказал да измени определението на районния относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение се е произнесъл в противоречие с възприетото в ТР №6/2013 г. На ОСГТК на В.. При извършена проверка за наличие на основание за допускане касационна проверка съдът взе предвид следното: Касаторите, са предявили срещу [фирма] при условията на субективно и обективно съединяване ревандикационни искове за пет земеделски имота, правото на собственост върху които е било възстановено на наследодателя им Л. Г. Д.. Ищците са посочили, че правата им в наследството на Д. са равни. По подадената искова молба е било образувано гр. д. № 575/2012 г. на Никополски районен съд. След конституирането на втори ответник по исковете наред с първоначалния касаторите са заявили, че оттеглят предявените искове срещу ответника И., действащ като едноличен търговец. С определение от 08.09.2014 г. Никополски районен съд е прекратил производството по делото по отношение на него и е осъдил жалбоподателите да му заплатят направените разноски по делото, възлизащи на 936.00 лв., за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ. С определение № 160 от 23.04.2015 г., постановено в производство по чл. 248, ал.1 ГПК, Никополски районен съд е отказал да уважи искането на жалбоподателите, ищци по иска, да измени предходно определение в частта за разноските по направено възражение за прекомерност. С обжалваното определение въззивният Плевенски окръжен съд е потвърдил това определение. От представените данъчни оценки се установява, че цената на имота по т. 1 от исковата молба е 1177.30 лв., по т. 2 - 1159.00 лв., по т. 3 - 2080.40 лв., по т. 4 – 1669.10 лв. и по т. 5 – 598.50 лв. или общо цената на всички имоти, предмет на исковете, възлиза на 6685.10 лв. Стойността на сбора на претендираните от всеки един ищец по 1/3 ид. ч. от тези имоти възлиза на 2243.00 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Уговореното и платено от 936.00 лв. за всички искове, предявени срещу ответника по иска не е прекомерно. Неоснователно е позоваването на чл. 6, ал.1, т. 8, б. б от същата наредба, тъй като с тази норма е регламентиран размера на възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори съобразно паричната стойност на интереса. Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от нея, който е приложим в случая. Въззивният съд е разрешил въпрос за това дали е прекомерно платеното от ответника възнаграждение при правилно прилагане на Наредба № 1 за М. и задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на обжалваното въззивно определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.