Определение № 2619 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3167/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „Първа инвестиционна банка“АД [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт В., частна жалба против определение № 124 от 10.04.2023г. по в.гр.д. № 133/2023г.на Апелативен съд Пловдив, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на т.д.№ 172/2022г. на ОС Пазарджик. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от К. Н., Н. Н. и „Пи енд Ен България“ ЕООД, чрез процесуалния им представител адвокат Д., с който желаят подадената частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: С обжалваният акт е спряно производството по в.гр.д. № 133/2023г.на Апелативен съд Пловдив поради наличие на висящ спор по друго дело, който е преценен като преюдициален. Производството по в.гр.д. № 133/2023г.на Апелативен съд Пловдив е образувано въз основа на подадена от „Финансови анализи СДР“ЕООД [населено място] частна жалба срещу решение № 345 от 27.10.2022г. по в.гр.д.№ 579/2022г.на ОС Пазарджик, с което е потвърдено разпределение от 22.07.2022г.на ЧСИ Д., рег.№ ...., на сумата от 423 313лв., постъпила от проведена публична продан на недвижими имоти. В хода на производството, /въз основа на представено му съдебно удостоверение № 308 от 18.01.2023г., издадено по т.д.№ 172/2022г.на ОС Пазарджик/ съдебният състав е констатирал, че на 7.10.2022г. е подадена искова молба от длъжниците по изпълнителното дело / К. Н. и Н. Н./ против взискателя по същото /„Първа инвестиционна банка“АД [населено място]/ с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.170 ЗЗД, за установяване недействителност на договорната ипотека, учредена с н.а.№ ..., т.....,рег.№ ..., д.№ .... от ....г.на нотариус с рег.№.... върху имотите, предмет на осъществената публична продан. Със сега обжалваното определение № 124 от 10.04.2023г. АС Пловдив като е отчел, че „при едно позитивно решение за доказана недействителност на договорната ипотека, привилегията на ипотекарния кредитор ще отпадне“, е приел че решението по т.д.№ 172/2022г.на ПОС е с преюдициално значение за решаване на делото, доколкото то може да доведе до промяна в реда на удовлетворяване и различно разпределение. В подадената срещу така постановеният акт частна жалба, жалбоподателят оспорва този извод, считайки предявеният иск по посоченото търговско дело за недопустим, нередовен, неоснователен и недоказан /във връзка с което и излага своите доводи/, изразявайки становището си, че съдът не може да допуска спиране на въззивно производство „като обезпечение на евентуални претенции на ищеца, които не са подкрепени с писмени доказателства и са дори малко вероятно основателни“. Като намира привилегията на банката за безспорна, счита че спирането на производството за дълъг период от време, само ще доведе до причиняване на вреди за банката. Настоящият съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за правилен, защото - на спорният между страните въпрос – дали производството по т.д.№ 172/2022г.на ПОС е от значение за правилното решаване на настоящето дело за проверка правилността на постановен съдебен акт, с който е потвърдено извършено от частен съдебен изпълнител разпределение – следва да е положителен. Разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. Съгласно ТР № 2 /22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г.на ОСГТК на ВКС, неправилното приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях е една от възможните хипотези, в които незаконосъобразността на разпределението може да се изразява. В същото ТР е посочено, че когато констатира такова неправилно приложение на нормите, съдът следва да уважи жалбата като се произнесе по същество с промяна на разпределението, без да връща делото на съдебния изпълнител, за когото направеното от съда разпределение ще бъде задължително, по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК. Следователно, когато съдът констатира, че е налице висящо производство, крайният изход от което е възможно да промени направената преценка – дали нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях – са правилно приложени от съдебния изпълнител, то тогава същото е от значение за правилното решаване на спора и е надлежно основание за спиране на производството по делото. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В случая това е така, доколкото разрешаването на спора относно законосъобразността на извършеното разпределение е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение относно действителността на договорната ипотеката, от която взискателят черпи правата си. Изложените от последният / и настоящ частен жалбоподател/ доводи, касаещи тезата му за недопустимост, нередовност, неоснователност и недоказаност на предявения иск за недействителност, не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство, което е с различен предмет /проверка за наличие на предпоставките по чл.229, т.1, т.4 ГПК за спиране на производството/. Наличието на евентуални причинени вреди за банката също е въпрос, който е несъотносим към настоящото производство, доколкото във връзка с него, страната разполага с друг ред за защита. Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалваният акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд