Решение № 1722 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7499/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София-град против решение № 21944/25.06.2025 год. постановено по адм. дело № 4437/2024 год. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени подробни съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209 от АПК. Касаторът моли да се отмени съдебното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на К. Т. И. срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира разноските по делото включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба К. Т. И. чрез адв. Д. Райчинова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Прави искане съдът да остави жалбата без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на разглеждане от първоинстанционният съд е Решение № 2153-21-79 от 12.04.2024 год. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/14 от 20.02.2024 год. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ София-град, с които на основание чл. 69, ал. 4 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Т. И.. Лицето е подало заявление вх.№ 2113-21-6068/23.08.2023 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като към същото са приложени изискуемите документи, между които служебна бележка рег.№ 198400-222/18.08.2023 год. издадена от МВР в уверение на това, че К. Т. И. е назначен за държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в СОБТ-МВР считано от 01.09.1998 год. и продължава да служи на тази длъжност „Началник група /водолаз/“ като за периода от 15.06.2004 год. до 18.08.2023 год. е бил допускан да извършва водолазна дейност от водолазно-квалификационната комисия при Дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ след като успешно е преминал медицински прегледи и практически изпит за допускане до водолазни гмуркания. По преписката е приложена и служебна бележка от 08.01.2024 год. издадена от осигурителя, съгласно която К. Т. И. е назначен на длъжност за държавен служител по чл.142 от ЗМВР считано от 01.09.1998 год. Към датата на издаване на служебната бележка заема длъжност „началник група/водолаз“ /назначен от 01.10.2020 год./ За периода 15.06.2004 год. до 18.08.2023 год. е бил допускан да извършва водолазна дейност от Водолазно-квалификационна комисия при дирекция „Специални операции и борба с тероризма“, след като успешно е преминал медицински прегледи и практически изпит за допускане до водолазни гмуркания. Съгласно § 1, т.2 от ДР на Инструкция № 8121з-976/27.06.2023 год. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в МВР „Служител, изпълняващ водолазна дейност" е всеки служител в МВР, който изпълнява водолазна дейност съгласно правилата на настоящата инструкция, без значение от заеманата длъжност. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране И. е на възраст [възраст] като му е зачетен осигурителен стаж 26 години 01 месец и 16 дни от първа категория и 01 година и 03 месеца от трета категория. С процесното разпореждане длъжностното лице е отказало отпускане на лична пенсия за ОСВ на И., тъй като лицето не е било назначено на длъжност „водолаз“ и не са налице предпоставките по чл.69, ал.4 от КСО, съгласно който лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца. С Решение № 2153-21-79 от 12.04.2024 год. на Директора на ТП на НОИ София-град е отхвърлена жалбата на К. И. подадена срещу разпореждането като неоснователна. Органът е приел, че за да се възползва от по-благоприятния ред за пенсиониране по чл.69, ал.4 от КСО лицето следва да заема длъжност в екипаж на подводен съд или във водолазен състав. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР длъжност „водолаз“ в Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ не съществува, което изключва възможността И. да е назначен на такава длъжност. Решението е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отменил акта на директора на ТП на НОИ София-град. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът по касация е лице изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и осъществявало водолазна дейност. Съгласно чл.69, ал.4 от КСО лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 42 години и 10 месеца. Според съда са налице всички предпоставки за отпускане на пенсия на И. по реда на чл.69, ал.4 от КСО-лицето има навършена изискуемата възраст, има прослужени повече от 15 години стаж и е част от водолазния състав. За обосноваване наличието на последната предпоставка съдът е извършил анализ на приложимите материални норми, а именно Инструкция № Iз-2663 от 09.11.2010 год. за реда за осъществяване на операции по издирване и спасяване от Главна дирекция "Гражданска защита" /отм./, Инструкция № 8121з-33 от 10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи /отм./ и Инструкция № 8121з-976 от 27.06.2023 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи и е приел, че за разлика от Министерството на отбраната, където със заповед са утвърждавани длъжности, които са включени във водолазния състав, в МВР понятието „водолазен състав“ не се обвързва с конкретна длъжност, а е свързано с осъществяването на водолазна дейност, поради което преценката дали едно лице отговаря на специфичните изисквания по чл.69, ал.4 от КСО следва да се извършва конкретно и комплексно според извършваната дейност. Според чл. 41 от Инструкция № 8121з-33 от 10.01.2019 г. служителите в МВР извършват водолазни дейности, когато: 1. притежават водолазна квалификация и изпълняват водолазна дейност съгласно длъжностната им характеристика; 2. притежават водолазна квалификация, декларирали са съгласие за доброволно участие в провеждането на водолазна дейност чрез попълване на декларация по образец – приложение № 5, и им е възложено със заповед на ръководителите по чл. 3 и/или чл. 4 извършването на водолазна дейност; 3. изискването за деклариране на съгласие по т. 2 не се прилага по отношение на служителите на СОБТ. В чл.33 е посочено, че ръководители на водолазната дейност могат да бъдат командири на кораби при изпълнение на задачи от подчинените им водолази или началници на сектори/групи. В случая от събраните по делото доказателства съдът е установил, че  като  служител в МВР ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” И. без съмнение е извършвал водолазна дейност и е бил част от водолазния състав на службата /видно от документите в кадровото досие, служебната бележка от 18.08.20223 год. и писмо УРИ 484000-46/08.01.2024 год. подписано от директора на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма”/. В тази насока са и свидетелските показания на свид. А., който ръководи водолазната дейност в посочената структура на МВР и е председател на водолазната комисия в СОБТ, както и член на централната водолазна комисия в МВР. Според свидетеля К. Т. И. е изпълнявал водолазна дейност от 2004 год. и имал 401 броя спускания под вода; водолазният състав се определя от ръководителите на структурата като задължително се преминава през медицински прегледи веднъж годишно, след явяване на изпит за ниво, като лицата трябва да имат минимум 12 спускания за годината; за всяко отделно спускане ръководителят определя кои да влязат, а документите, с които това се случва, са били различни през годините - в последните години това са планове и заповеди. В подкрепа на горното е и представената по делото Заповед рег. № RB202004-001-04/К-32/02.10.2020 год. за назначаване на И. на длъжност „началник на група /водолаз/“ и длъжностна характеристика, в която се съдържа и изискването за притежаване на сертификат за водолазна правоспособност. След като е установил горното първоинстанционният съд е направил извод, че за периода от 15.06.2004 год. до 18.08.2023 год. К. Т. И. е осъществявал водолазна дейност и е бил част от водолазния състав на МВР по смисъла на чл.69, ал.4 от КСО и като са приели обратното и са отказали да отпуснат на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, длъжностното лице по ПО респективно директорът на ТП на НОИ София-град, са издали незаконосъобразни актове, които с оспореното съдебно решение са отменени, а преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Решението на Административен съд София-град е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към мотивите на АССГ. За да се признае право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответника по касацията на основание чл. 69, ал. 4 от КСО следва да се установи, че същият в разглежданата хипотеза е държавен служител по ЗМВР, че има навършена възраст [възраст] и че има прослужени 15 години на длъжности от водолазния състав. Именно последното условие е спорно между страните и в тази насока са и възраженията в касационната жалба. Кодексът за социално осигуряване акт не съдържа определение на понятието "водолазен състав". Такова обаче може да се извлече от други нормативни актове уреждащи дейността на МВР. В тази връзка административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Инструкция № 8121з-ЗЗ от 10.01.2019 год. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи (отм.), според която по смисъла на тази инструкция "водолаз" е специалист, който е придобил съответни знания и умения и е допуснат за изпълнение на дейности под водата и в хипербарни устройства с помощта на специална екипировка и технически средства. В този нормативен акт не е предвидено, че за да се третира даден служител като водолаз е необходимо да заема такава длъжност. Напротив предвиждането е само да бъде допуснат до изпълнение на дейности под водата и в хипербарни устройства. Наред с гореизложеното, към момента на издаване на оспорените административни актове е била действаща Инструкция № 8121з-976 от 27.06.2023 год. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението в Министерството на вътрешните работи. По аргумент на чл. 11, ал. 2, т. 3 от тази инструкция водолазният състав на съответната структура, включва служителите с потвърден допуск до водолазни спускания съгласно чл. 16. Именно от тези правни норми е следвало административните органи да се ръководят при преценка дали ответника по касацията е отговарял на изискванията на чл. 69, ал. 4 от КСО. Такава преценка в оспорените административни актове липсва. Следва за пълнота да се посочи, че правната норма на чл. 69, ал. 4 от КСО не съдържа изискване заявителя да е бил на длъжност "водолаз" за разлика от разпоредбата на чл. 69, ал. 7 от КСО. Като са се отклонили от хипотезата на приложимия нормативен текст, административните органи са издали актовете в противоречие с материалния закон. В тази връзка правилно делото е върнато като преписка на административния орган, който да се произнесе по заявлението на ответника за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.4 от КСО съобразно мотивите на съдебното решение. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. В тежест на касатора следва да бъдат възложени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 300 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение