Определение № 63 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 43/2019 г.

С определение № 27 от 29.01.2019 г. по ч. гр. д. № 43/2019 г., II г. о., ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, е оставено в сила разпореждане от 25.09.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2397/2018 г. на Софийски апелативен съд. С последното е върната подадената от К. Ц. Н., [населено място], частна жалба вх. № 7368 от 22.08.2018 г. против разпореждане от 24.07.2018 г., с което е върната частната му касационна жалба срещу определение № 1525 от 16.05.2018 г., и двете постановени по в. ч. гр. д. № 2397/2018 г. на Софийски апелативен съд. Срещу определението на ВКС, ІІ г. о., е подадена частна жалба вх. № 1830 от 21.02.2019 г. от К. Н., с доводи за незаконосъобразно провеждане на публичния търг спрямо наследствения имот и неотчитане на неговата несеквестируемост. Жалбоподателят иска приключване на изпълнителното производство, обезсилване на издадения изпълнителен лист и възлагане на процесния апартамент. С молба от 21.02.2019 г. прави искане за предоставяне на правна помощ и определяне на адвокат за приподписване на жалбата и водене на делата пред Върховния касационен съд, към която представя декларации за имуществото и доходите си. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че молбата за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба срещу определение от 29.01.2019 г. по ч. гр. д. № 43/2019 г., ІІ г. о. и процесуално представителство пред Върховния касационен съд е неоснователна. Според чл. 24 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато това „не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла“. В случая производството пред ВКС е приключило с влязло в сила определение и предоставянето на правна помощ за защита на жалбоподателя пред ВКС не е оправдано. Частна жалба вх. № 1830 от 21.02.2019 г. е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд подлежат определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от друг тричленен състав на същия съд. В случая обжалваното определение е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и не попада в категорията на обжалваемите определения, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - то нито прегражда по - нататъшното развитие на делото, нито в закона изрично е предвидена възможността за обжалване с частна жалба. Обжалваното определение № 27 от 29.01.2019 г. по ч. гр. д. № 43/2019 г., II г. о., ВКС не подлежи на последващ инстанционен контрол, поради което подадената против него частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.