Определение № 71 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 798/2013 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Председателя на Благоевградския районен съд за възлагане разглеждането на нчхд № 28/2013 год. по описа на същия съд на друг, еднакъв по степен съд, по основанието на чл. 43, т. 1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е основателно и делото следва да се разгледа от друг еднакъв по степен. Върховният касационен съд, III-то н. о., за да се произнесе, съобрази следното: По тъжба на С. Г. С. срещу Е. Д. Н. за извършено на 10.12.2012год. в [населено място] престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. ал. 1,т. 2 и 4, във вр. чл. 147, ал. 1,т. 2 от НК в РС-Благоевград е образувано нчхд № 28/2013год. С разпореждане от 02.04.2013год. по образуваното нчхд № 28/2013год. в РС-Благоевград съдията-докладчик/той и председател на същия/ е прекратил производството, като е изпратил делото на ВКС на Република България, с оглед правомощията му по чл. 43, т. 1 НПК да определи друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото, тъй като свидетелите живеят в района на друг районен съд и призоваването им би създало затруднения, както и до ненужно отлагане и оскъпяване на делото. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Благоевградски районен съд. Няма съмнение, че съгласно чл. 36, ал. 1 от НК деянието и вредоносните му последици са настъпили на територията на Благоевградски районен съд, като липсват основанията по чл. 43,т. 1 от НПК за промяна на подсъдността. За да са налице предпоставките за промяна на местната подсъдност изискването съгласно закона е много обвиняеми и свидетели да живеят в района на друг съд. От съдържанието на тъжбата е видно, че с нея не се правят доказателствени искания за призоваването на свидетели, поради което позоваването от съдията-докладчик в искането си за промяна на местната подсъдност е неиздържано, неоснователно и поради това следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 43, т. 1 от НПК, ВКС на Република България, III н. о.