Определение № 9869 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Н. Д. Д. против прекратително определение № 1970/ 10.08.2026 г. по адм.д.№ 427/ 2026. по описа на АС-Кърджали. Иска отмяна на определението като неправилно. От предоставената информация не ставало ясно на коя дата са сключени договорите, в които се обработват личните му данни. Не е предоставена и пълна информация за условията към момента на сключване на договора за кредит, но не само размер, срок, размер на погасителни вноски, приложими лихвени проценти, годишен процент на разходите, начислени такси, неустойки и други дължими суми, но и предоставени обезпечения, поръчителство и други съществени условия. Твърди, че е нарушен Регламент 2016/679, защото исканата информация е свързана с идентифициране на физическото лице. В отговора на "Кредирект" ЕООД не се съдържат основните параметри на договорите. По този начин субектът на лични данни е лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламента във връзка със съществуващи между него и администратора на лични данни взаимоотношения. Посочва, че не е искал със заявлението копие от договори за кредит, а само достъп до тях. Съдът неправилно приема, че условията на договорите е извън Регламента, защото те индивидуализират финансовото състояние, кредитната експозиция, платежно поведение на конкретно физическо лице, а финансовите параметри на договорите са свързани с идентификацията на физическото лице. Искането не е за предоставяне на материални носители или копия от договори, а до получаване на данни, които се обработват по конкретни договори. Ответната страна "Кредирект" ЕООД оспорва частната жалбакато неоснователна. Твърди, че съдът правилно приема, че заявлението не е по реда на чл.15 от Регламента, защото се иска предоставяне на кредитна документация по съществуващо облигационно правоотношение. Не е допуснато смесване на въпроса по допустимост и основателност на заявлението. Не всяко писмо, в което е посочен чл.15 от Регламент 2016/679 поражда задължение за произнасяне, като по съдържание заявлението преследва друга цел в качеството на страна по облигационно правоотношение. Действителното искане е предоставяне на договорна документация. Претендира разноски в размер на 100 евро- юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заявление на Н. Д. Д., подадено чрез адвокат И. Тодоров, до "Кредирект" ЕООД е поискан достъп до лични данни по чл.15 от Регламент 2016/679, с довод, че администраторът на лични данни обработва негови различни категории лични данни по договори за кредит. Поискал е информация: за какви конкретни цели на обратването се обработва всяка категория лични данни, списък с категории обработвани лични данни, получателите, на които са били или ще бъдат предоставяни личните му данни, предвиден срок за съхранение. Като информация, която идентифицира заявителя са поискани номера и дати на всички сключени договори с дружеството, анекси, споразумения, пълна информация за условията към момента на сключване на съответния договор, размер на кредита, срок, размер на погасителни вноски, приложими лихвени проценти, такси, неустойки, ГПР, поръчителство и др. С отговора на "Кредирект" ЕООД е посочен администратора на лични данни, категориите лични данни на заявителя, които се обработват- имена, ЕИК, адрес на управление, идентификационна информация за заявителя- три имена, ЕГН, адрес, номер на документ за самоличност, копие от документа, информация за контакти, e-mail адрес, телефонен номер. Посочени са договори за потребителски кредити: договор №1192165/ 6.12.2024 г., договор № 1120208/ 16.09.2024 г. договор № 1113963/ 30.07.2024 г., договор № 1093415/ 11.07.2024 г. договор №1037396/ 23.05.2024 г., договор № 993251/ 22.01.2024 г., договор № 918780/ 17.10.2023 г. и договор № 882269/ 3.08.2023 г., ведно с конкретна информация за погасителните вноски. Посочени са целите на обработване: 1.законово задължение по чл. 6, пар. 1, б. "в" от Регламента, Закон за мерките против изпиране на пари със задължение за съхраняване на документа за самоличност, 2.изпълнение на задължение за предприемане на мерки за предотвратяване, разкриване и разследване и докладване на подозрителни сделки, 3. изпълняване на задължения по Наредба №22 на БНБ за ЦКР", отчетност пред държавни и контролни органи, законен интерес по чл. 6, пар.1, б."е" от Регламента. Посочени са конкретно категориите получатели на лични данни, законния интерес по чл. 6, пар.1, б. "е" от Регламента. Описани са категориите получатели на лични данни на заявителя, срокът за съхранение- минимум 5 години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяване на отношенията. Изрично е посочено, че по чл.15 е длъжен да предостави копие от лични данни, които се обработват, а когато искането обхваща документи, които съдържат и лични данни и друга информация, ще предоставяи само съответната част от документ. Указано е за начина на упражняване на правата на субекта на лични данни по регламента- достъп, изтриване на лични данни, оттегляне на съгласие, право на преносимост, начина на защита и др. В жалбата до съда заявителят твърди, че обжалва отказ да му бъде предоставена информация за датите, на които са сключени договорите, което пречело на индивидуализацията им, както и отказ за предоставяне на пълна информация за условията на договорите за кредит към момента на сключването им, като отново са описани- размер, срок, погасителни вноски, лихви, ГПР, такси, неустойки, други. Отговорът не съответствал на изискванията на Регламента и препятствал достъп до личните му данни. С оспореното определение № 1970/10.08.2026 г. съдът приема, че е налице основание по чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на делото поради липса на предмет. Развива мотиви, че на заявлението по чл.15, пар.1 от Регламента е даден пълен отговор, като правото на достъп и правото за получаване на копие от лични данни по чл.15, пар.3 е реализирано в пълен обем. Относно заявлението за условията на договорите за кредит е изведен извод, че тази информация не е свързана със защита на право по Регламент 2016/ 679. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Правилно съдът е изследвал съдържанието на заявлението, с което е сезиран администратора на лични данни. Посочването на чл.15 от Регламент 2016/ 679 в началото на документа, с който е сезиран адмистратора на лични данни е формално и не задължава с отговор по този ред по всички направени искания. Разпоредбата на чл.15, пар.1 от Регламент 2016/679 урежда правото на достъп на субекта на лични данни до конкретно и изчерпателно посочена информация като цели на обработване, категории лични данни, категории получатели, предвидения срок за съхранение, съществуването на право на коригиране и изтриване или ограничаване на обработването, правото на жалба, наличната информация за събиране на личните данни, когато източникът не е субекта на данните, съществуването на автоматизирано вземане на решения. От подробно описаното съдържание на заявлението в едната му част е видно, че е упражнено право по чл.15, пар.1 от Регламента, на което е даден изчерпателен отговор. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ за предоставяне на още данни относно датите на договорите за потребителски кредити, както и на конкретните условия, при които договорите са сключени, която информация според жалбоподателя е свързана с идентифицирането на субекта на лични данни. Информация обаче за датите на потребителските договори е дадена в отговора, поради което не се налага да се изследва въпроса дали датата ,на която е сключен договор за заем може въобще да е елемент от идентификацията на физическо лице. Вторият спорен въпрос е дали условията на облигационните правоотношения, които частният жалбоподател подробно няколко пъти е описал, представляват лични данни, достъп до които следва да се осигурява по чл.15 от Регламент 2016/679 и дали след като администраторът на лични данни е сезиран със заявление по описания ред, същият дължи произнасяне. Настоящият съдебен състав приема, че въобще не е налице хипотеза на чл. 15, пар. 1 и 3 от Регламент 2016/679. В частната си жалба Н. Д. Д. сам констатира, че със заявлението си не е поискал "дори" копие от договори за кредит, а само достъп до лични данни, които се съдържат в тях и описани като размер на потребителския кредит, срок, размер на погасителни вноски, приложими лихвени проценти, годишен процент на разходите, начислени такси, неустойки и други дължими суми, предоставени обезпечения, поръчитебство и други съществени условия. Описаната информация обаче не попада в определението по чл.4 от Регламент 2016/679 за " лични данни" като всяка информация,с която може да бъде идентифицирано („субект на данни“) физическо лице пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Финансовите условия, при които се сключва и изпълнява задължение по договор за кредит не попадат в това определение, достъпът до такива данни е осигурен по реда на Закона за потребителския кредит, поради което липсата на отговор не представлява отказ, срещу който да е допустима защита по реда на Закона за защита на личните данни. Като е приел, че делото няма предмет, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Искането на ответната страна за присъждане на направените за настоящата съдебна инстанция разноски е основателно, следва да се уважи, а в полза на "Кредирект" ЕООД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100 /сто/ евро, на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НППП. Прдвид изложеното и на основание чл. 221, ал.2 вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение