Определение № 7593 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от В. П. Б., чрез адв. В. Далев, против определение № 1863/10.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1186/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против мълчалив отказ на кмета на Община Симитли за заверка на молба-декларация вх. № 94-00-599/27.06.2024 г. по описа на Община Симитли за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху недвижим имот, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение, поради и което се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – кметът на Община Симитли, в срока по чл. 232 не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. П. Б., подадена против мълчалив отказ на кмета на Община Симитли за заверка на молба-декларация вх. № 94-00-599/27.06.2024 г. по описа на Община Симитли за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху недвижим имот. Административният съд е установил, че искането за заверка на молба-декларация е подадено до компетентния орган - кметът на Община Симитли, на 27.06.2024 г. и съответно срокът за произнасянето на органа е 7-дневен и изтича на 04.07.2024 г. Посочено е, че по преписката липсват данни за произнасяне на органа в този срок, поради и което е формиран мълчалив отказ, който не е бил оспорен до предвидения за това срок. Въпреки горното, административният съд обсъдил и твърденията на В. Б., че с молба-декларацията е заявена обикновена услуга – до 14 работни дни, съгласно чл. 23, т. 3, Административни услуги, Глава IV, Раздел I от Тарифа към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Симитли, за която по арг. на чл. 68 от Административни услуги, Глава IV, Раздел III от същата тарифа е заплатена такса в размер на 300.00 лева. Посочено е, че дори и да се приеме, че исканата услуга следва да се извърши в срок от 14 работни дни, то отново е налице формиран мълчалив отказ за предоставяне на поисканата административна услуга, защото срокът, изчислен като работни дни, считано от 27.06.2024 г., изтича на 17.07.2024 г.- сряда, присъствен ден, а жалбата е подадена директно до съда на 03.09.2024 г., което е след едномесечния срок за оспорване на мълчалив отказ и в тази хипотеза. Така съдът е стигнал до извод, че подадената от В. П. Б. жалба против мълчалив отказ на кмета на Община Симитли за заверка на молба-декларация вх. № 94-00-599/27.06.2024 г. по описа на Община Симитли за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху недвижим имот, е просрочена, поради и което е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Страните спорят относно обстоятелството, дали жалбата на В. П. Б. е просрочена или не. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Правилно административният съд е приел, че в случая подадената жалба е просрочена - чл. 159, т. 5, във връзка с чл. 149, ал. 2 АПК. Заявлението до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка. Следователно, по това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството. Срокът за произнасяне по така подадената молба, съгласно чл. 57, ал. 2 АПК е бил до 7 дни от датата на започване на производството, а съгласно чл. 149, ал. 2 АПК срокът за обжалване е едномесечен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорването пред съда на мълчалив отказ за извършване на исканата административна услуга е просрочено, тъй като правото на жалба не е упражнено в срок, поради което е оставил без разглеждане същата. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че срокът за произнасяне на органа е 14 работни дни, считано от датата на подаване на заявлението, защото тук приложение намират сроковете по АПК. Въпреки това, правилно административният съд е посочил, че дори и да се зачете този срок, то считано от датата на подаване на заявлението на 27.06.2024 г., срокът за произнасяне на органа би бил изтекъл на 17.07.2024 г., съответно, едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ изтича на 19.08.2024 г. За пълнота следва да се посочи още, че дори и органът да се е произнесъл по молба-декларацията на по-късна дата, каквито твърдения се излагат от процесуалния представител на В. Б. в частната жалба, това е без значение за преценката за просрочие на жалбата. Всъщност, датата на произнасяне на органа се отразява на правния интерес на В. П. Б. да води съдебното производство. Липсата на такъв е още едно основание за оставяне без разглеждане на първоначално подадената жалба като недопустима. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение