Определение № 257 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Вип Ал 07" ЕООД, чрез адв. В. Минчева, срещу определение № 1065/16.10.2023г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 560/2022г., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на определението с искане за неговата отмяна. Ответникът – ТД на НАП Велико Търново изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното определение. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на делото пред административния съд е бил иск за имуществени вреди по чл.1 от ЗОДОВ във вр.с чл.17, ал.6 от ДОПК вр. с чл.204, ал.4 от АПК срещу Централно управление на НАП във връзка с неполучена, но заплатена движима вещ специализирана машина марка МАН с цена 15 760 лв., както и 346,72 лв. платен данък за придобиване на автомобила по извършена публична продан при публичен изпълнител от Офис – Видин при ТД на НАП – Велико Търново, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 02.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Искът е предявен след като се установило, че движимата вещ, която с Постановление за възлагане на движима вещ с №[рег. номер]-091-0000173 от 25.02.2022г., в действителност липсва, защото е била прехвърлена на трето лице и в последствие унищожена поради катастрофа. Ищецът не е могъл да получи вещта, за която е платил. В хода на производството пред първата инстанция е издаден Акт за прихващане и възстановяване №П-03001823106203-004-001 от 28.06.2023г. на инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, с който се постановява, че платената по публичната продан цена на вещта подлежи на възстановяване. Актът е оспорен изцяло по административен ред пред ОДОП-Варна и е потвърден с Решение №182 от 11.09.2023 г. на директора. Подадена е жалба срещу АПВ № П-03001823106203-004-001 от 28.06.2023г пред Административен съд – Русе, за което е образувано адм. дело № 540 от 2023 г. За да прекрати производството по делото с обжалваното определение, съдът е мотивирал извод, за наличие на връзка на преюдициалност между адм. дело №540 от 2023г. и адм.дело № 560 от 2022 г. и двете по описа на АС Русе, като делото по ЗОДОВ се явява обусловено от изхода на производството по оспорването на АПВ, поради което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е спрял производството по делото. Определението е неправилно. По делото е установено, че ищецът и настоящ жалбоподател е участвал в търг по реда на чл. 251-254 от ДОПК при публичен изпълнител от Офис – Видин при ТД на НАП – Велико Търново. Дружеството е обявено за купувач на движима вещ – специализирана машина МАН, за което е заплатил пълната сума, както и данъка за придобиване на движимата вещ в общ размер 16 106, 72 лв,, от които 15 670 лв за автомобила и 346,72 лв. за данък. След издаването на Постановлението за възлагане на движимата вещ, при поискване на съдействие за предаване на вещта, се установява, че вещта е предадена на трето лице, въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, като са получени и данни, че автомобилът вече не съществува, тъй като е катастрофирал и е предаден за скраб. Дружеството е поискало възстановяване на платената сума, поради невъзможност да реализира правото си на собственост върху вещта. В хода на производството пред първата инстанция Националната агенция по приходите е инициирала производство по възстановяване на заплатената от Вип Ал 07 ЕООД сума. Издаден е АПВ на инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис Търговище. Актът е оспорен по административен ред и след това пред АС Русе, пред който делото е висящо. Производството по адм.дело № 560 от 2022 г. е по ЗОДОВ, а това по дело № 540 от 2023 г. – по ДОПК. Двете производства са самостоятелни и независими едно от друго. Между тях не е налице връзка на преюдициалност. Неправилен е изводът на административния съд, че е налице основание за спиране на производството по делото по ЗОДОВ. Предметите на двете дела са различни и решаването на едното дело не е обусловено от решаването на спора по другото. Предметът на правния спор по дело №560 от 2022 г. е претенция за обезщетение по ЗОДОВ, а предметът на дело №540 от 2023 г. е законосъобразността на АПВ издаден в производство по ДОПК. Следователно не се налага спиране на производството по делото. Поради изложените съображения, определението следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на дадените в настоящото определение указания. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,