Определение № 9756 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9331/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Н. Г. И., чрез А. А. М., против Определение № 1687 от 14.08.2026 г. по адм. дело № 361/2026 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е оставено без уважение искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM - 1340893, издадена от Д. Николов, на длъжност старши полицай към РУ - Търговище, ОДМВР Търговище. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че лишаването му от СУМПС го поставя в пълна професионална неспособност да изпълнява трудовите си задължения, доколкото същият работи като счетоводител в [населено място], а мястото му на живеене е в [населено място] и е необходимо задължително да се придвижва от едното населено място до другото. Излага подробни доводи за незаконосъобразност и на самата заповед за ПАМ. Претендира отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС - Търговище е оставил без уважение искането на Н. Г. И. за спиране предварителното изпълнение на заповед № GPAM - 1340893, издадена от Д. Николов, на длъжност старши полицай към РУ - Търговище, ОДМВР Търговище, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е приложена ПАМ временно отнемане на Свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установени с медицинско и химическо лабораторно изследване, или с изследване с доказателствен анализатор или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. За да постанови този правен резултат, съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Посочил е, че сочените от жалбоподателя вредни последици, изразяващи се затруднение в придвижването от дома си до местоработата си с управлявано от него МПС при изпълнение на служебни задачи, не съставляват значителни или труднопоправими вреди, настъпили след издаването на оспорената заповед за ППАМ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обективираната в процесната заповед ПАМ е приложена с акт на специализиран орган, за констирано нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1-во ЗДвП. Прилагането на мярка от вида на процесната е в обществен интерес - за защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането в съответствие със задължителните изисквания. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 с.з. предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, законосъобразен е изводът, че прилагането на заповедта не създава непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Както бе посочено, цитираната разпоредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респективно същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. При данните по делото, не се съдържат твърдения на адресата, които да доказват изискуемите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Ограничаване на възможността на жалбоподателя да се придвижва, управлявайки МПС, с наложената ПАМ, каквото е твърдението му в жалбата до съда, не съставлява основание за спиране на изпълнението на заповедта по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. От друга страна, касационната инстанция намира, че изложените в частната жалба доводи касаят законосъобразността на самата заповед, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Не се сочат също нови обстоятелства, настъпили след издаване на оспорената заповед, които да налагат нови изводи. С оглед на това е правилен изводът на административния съд, че не е доказано наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява недоказано. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение