Определение № 36 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2309/2021 г.

С определението от 2.12.2021 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 250 от 16.11.2020 год., допълнено с определение № 256 от 31.03.2021 год., постановени по гр. д. № 385/2020 год. на Пернишкия окръжен съд в потвърдителната му част относно паричното уравнение на дяловете на съделителите, по подадената от К. П. К. касационна жалба. На същия е указано да внесе в срок държавна такса в размер на 979 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В срока за изпълнение на това указание касаторът е поискал освобождаване от заплащане на държавната такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Твърди, че е в затруднено материално положение – трудовото му възнаграждение е в размер на минималната работна заплата, страда от хронични заболявания, които са нелечими, но изискват непрекъсната поддържаща терапия с лекарства на сума средно около 150 лв. месечно, разведен е, поради което и е затруднен да заплати държавните такси и разноски по делото. Представя декларация за имуществено и семейно положение, копие от страници на трудовата му книжка, писмени доказателства за здравословното му състояние – епикризи и амбулаторни листове, извлечение от рецептурна книжка. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като разгледа молбата, прие следното: Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможността физически лица, чието материално положение изключва или ограничава възможността им да заплатят държавната такса или разноските по гражданско дело, да бъдат освободени от това им задължение при определени предпоставки. По този начин се обезпечава конституционно предвидения принцип на правото на защита на всеки гражданин. Настоящето производство е образувано по подадената от молителя касационна жалба, като определената държавна такса за същото е в задължение на касатора. При подадената от него молба по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предвидените в закона предпоставки за освобождането му от внасяне на държавната такса. Въз основа на представената декларация за имуществено и семейно положение, данните за получаваното трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата – 650 лв., и доказателствата за здравословното състояние на молителя се установява, че същият е на 52 години, не е в брак, страда от описаните в представените епикризи и амбулаторни листове заболявания, с предписано лечение. Преценявайки тези обстоятелства съдът намира, че молителят, макар и да притежава части от описаните недвижими имоти, както и посочения лек автомобил, не разполага с достатъчно средства да заплати цялата сума на дължимата държавна такса. Поради това искането му следва да се уважи частично, като с оглед получавания доход от трудово възнаграждение и необходимостта от средства за храна и лекарства, следва да се определи размер от държавната такса – 150 лв., с оглед предмета на спора в касационното производство, която сума касаторът да заплати по сметка на съда, а за разликата до определения дължим размер на същата следва да бъде освободен от внасянето й поради липсата на достатъчно средства да я заплати, съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК. На молителя, касатор в производството по настоящето дело, следва да се укаже повторно внасянето на определения по горните съображения размер на държавната такса – сумата в размер на 150 лв. в едноседмичен срок от съобщението. Водим от горното, съдът