Определение № 339 от 14.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2271/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ТПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на синдика на „Ийст Саут”ЕООД-в несъстоятелност срещу определение № 1362/18.04.2019 г. на САС по ч.гр.д. № 1041/19, с което е потвърдено разпореждане № 13184/17.10.2018 г. по т.д. № 2491/17 на СГС за връщане на ИМ на синдика по иск за обявяване за недействителен на основание чл. 647 ал.1,т.З ТЗ, съотв чл.135, на договор за продажба сключен между „Ийст Саут” ЕООД и „Макском”ЕООД, поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок по чл. 649 ал.1 ТЗ. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното определение, и се претендира допускане до касация на основание чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по настоящата частна касационна жалба „МАКСКОМ”ЕООД в писмен изразява становище за липса на основание за допускане до касация, съотв. за неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени ЧКЖ като допустима и подадена в срок, приема следното: За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждане № 13184/17.10.2018 г. по т.д. № 2491/17 на СГС за връщане на ИМ на синдика по иск за обявяване за недействителен на основание чл. 647 ал.1,т.З ТЗ, съотв.- чл.135 ЗЗД, на договор за продажба сключен между „Ийст Саут” ЕООД и „Макском”ЕООД, поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок по чл. 649 ал. 1 ТЗ, съдът се е позовал на следните данни по делото: С решение на САС от 30.01.2015 г. по възз. т. дело № 4191/2012 г. е открито производство по несъстоятелност на „Ийст Саут”ЕООД с начална дата 31.12.2012 г. на основание свръхзадълженост. С решение от 30.04.2015 г. по т.д. № 1442/10 на СТС е постановено решение по чл.632 ТЗ за обявяване в несъстоятелност и спиране на производството. С решение от 29.02.2016 г., постановено от САС по т.д. 4091/15 горното решение е отменено в частта на постановеното спиране и е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. При това положение, съставът на САС е счел, че преклузивният едногодишен срок по чл.649 ал.1 ТЗ за предявяване на отменителните искове започва да тече от датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност-30.01.2015 г. и следователно към датата на изпращане на ИМ по пощата-04.02.2016 г. е бил вече изтекъл. Обсъдени са и са счетени за неоснователни доводите на ищеца, че с оглед последващото спиране на производството на основание чл.632 ат.5 ТЗ във връзка с ал.1, същият преклузивен срок е спрял да тече, като е счетено, че това би било от значение за този срок само в случая на първоначално спиране в хипотезата на чл.632 ТЗ, но не и в този по чл.632 ал.5 ТЗ. Релевирани са като относими към изхода по спора пет въпроса, от които обуславящи са тези ,които обобщено се свеждат до последиците от спиране на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632 ал.5 ТЗ относно срока по чл.649 ал.1 ТЗ за предявяване на исковете по чл.135 ЗЗД и чл.647 ТЗ. С Тълкувателно решение №2 от 13.07.2020 по тълк.дело №2/2018 г. на ОСТК по въпроса, какви са последиците от спиране на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632 ал.5 ТЗ относно срока по чл.649 ал.1 ТЗ за предявяване на исковете по чл.135 ЗЗД и чл.647 ТЗ, ОСТК приема в т.2 от диспозитива, че спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, пито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Отговорът даден от въззивния състав в обжалваното пред ВКС определение напълно съвпада с даденото разрешение в цитираната задължителна практика на ВКС. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение