Решение № 133 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5247/2013 г.

Решение № 133 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5247/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Руска К. К., подадена чрез адвокат Д. М. срещу въззивно решение № III-43 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 510/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1659 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 3405/2012 г. на Районен съд, [населено място] е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу М. Д. Г. и Д. Т. Т. иск за заплащане на сумата 8 400 лв., с която са се обогатили неоснователно вследствие лишаването й от правото на ползване на собствения й недвижим имот - апартамент № 18, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. VI за периода м. януари 2010 г. до м. април 2012 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 84 от 16.01.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса - при наличие на доказателства за основателност на иска следва ли съдът да приложи нормата на чл. 162 ГПК по отношение на неговия размер. Ответниците по касационната жалба - М. Д. Г. и Д. Т. Т. в писмения отговор поддържат, че решението е правилно и следва да се потвърди. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 906/2009 г. на БОС жалбоподателката е призната за собственица на апартамент № 18, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. VI, че ответниците й дължат суми за ползването на апартамента. Изложил е съображения, че претенцията е основателна, но независимо от това я е отхвърлил по съображения, че жалбоподателката-ищца в първоинстанционното производство не е ангажирала доказателства за стойността на обезщетението което претендира. На поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./. Прието е, че при наличие на доказателства за основателност на иска съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. При така даденото разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че неправилно искът е отхвърлен, поради това, че ищцата не е ангажирала доказателства за размера на обезщетението, което претендира. В тази хипотеза съобразно императивното правило на чл. 162 ГПК съдът е длъжен сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава да назначи вещо лице. В случая въззивният съд е счел за основателен искът на ищцата за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за лишаване от ползването на собственият й недвижим имот, като е отхвърлил същия поради липса на данни за неговия размер. Като е отхвърлил иска, който е счел за основателен, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. В нарушение на съдопроизводствените правила не са събрани доказателства за размера на обезщетението, както и не са изложени от въззивния съд съображения относно размера, до който искът се явява основателен. Предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК и с оглед допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила делото ще следва да бъде върнато на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане и разрешаване на този въпрос от друг състав. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.