Определение № 9292 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2025 г.

Образувано е по частна жалба от В. Л. Х. с адрес в гр. Нови Искър, чрез процесуален представител адвокат А. Василева- САК против Определение № 17680 от 22.05.2025г. на Административен съд-София – град по адм. дело № 2346/2025г. С него се прекратява производството по адм. дело № 2346/2025г. по описа на АССГ и делото се изпраща по подведомственост на НЕЛК – София. Спорът пред пред АССГ е по жалба от В. Л. Х. против Медицинско удостоверение № 6/2, издадено от Медицински институт-МВР- Централна експертна лекарска комисия, издадено на основание чл. 238 от Закона за министерството на вътрешните работи, с което е установена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Административният съд е приел, че спорът не му е подведомствен, прекратил производството и изпратил делото на НЕЛК за произнасяне. Това определение е предмет на частната жалба, подадена от В. Л. Х. с твърдения, че същото е неправилно, с искане за отмяната му с позоваване на съдебна практика от 2025г. По частната жалба е постъпил отговор с възражение от Столична дирекция на вътрешните работи. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 130, ал. 4 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на жалбата пред Административния съд е медицинско удостоверение, издадено от ЦЕЛК на основание чл. 238, ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. С него се установява увреждане на здравето, квалифицирано по чл. 130, ал. 1 НК- лека телесна повреда. Спорът е кой следва да разгледа жалбата срещу това решение на ЦЕЛК, административен съд или НЕЛК като съдът се е позовал на съдебна практика. Частната жалба се позовава на съдебен акт с друго решение на въпроса с подсъдността и подведомствеността. За да се произнесе настоящият състав на ВАС шесто отделение взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, с него се уреждат устройството и организацията им на работа, включително и устройството и организацията на работа на органите на медицинска експертиза към лечебните заведения към МВР, МО, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерски съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта и се извършват по реда на правилника, съгласно разпоредбата на чл. 5. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК, а решенията на НЕЛК пред Административен съд. Налице е специална подсъдност, при липса отношенията административен орган и по горестоящ орган, като това обжалване е процесуална предпоставка за обжалване пред административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР, ЦЕЛК извършва специализирано медицински освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословно състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и 11 и по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредбата по чл. 155, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Правилника определя ЦЕЛК като орган на медицинска експертиза за служителите на МВР със статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Правилника редът за изпълнение на специфичните функции по чл. 164, ал. 3, т. 2, чл. 226, ал. 3 и чл. 238, ал. 3 ЗМВР се определя с правила за медицинска експертиза в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗМВР, обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и т. 18 се установяват въз основа на решение на ЦЕЛК, а обстоятелствата по т. 20 се установяват с решение на комисия към Института по психология по ред, предвиден в наредбата по чл. 152б. ЗМВР. Решенията на ЦЕЛК за обстоятелствата по чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 18 и на комисията от Института по психология е посочено че могат да бъдат обжалвани пред Административен съд - град София, по реда на АПК. Тази уредена изрична подсъдност за точно определени случаи, по т. 3, 18 и 20 на чл. 226 ал. 1 от ЗМВР пред административен съд град София, не обхваща всички решения на ЦЕЛК и като изключение от общите правила е неприложима в случая по отношение на обстоятелства, установени по реда на чл. 238, ал. 3 от ЗМВР за които се прилагат общите правила по чл. 112 от ЗЗ. В случая не стой въпросът за силата и съотношението на нормите от ЗМВР и ЗЗ по отношение на уредената подсъдност по чл. 226, ал. 3 от ЗМВР, тъй като в хипотезата на произнасяне на основание чл. 238 ЗМВР няма уредена подсъдност в ЗМВР. С оглед изложеното след като ЦЕЛК е със статут на ТЕЛК съгласно разпоредбите на ЗЗ и ППЗМВР, то няма законова причина настоящият случай да бъде квалифициран извън реда за обжалване пред НЕЛК, чието решение се обжалва пред Административен съд. Предвид изложеното, определението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 130, ал. 4 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение