Определение № 44 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 258/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Т. И. Д., чрез адв. М. Р., срещу въззивно определение № 260470/05.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1776/2020 г. от Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност Насрещната страна „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. Й. Г., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, като е потвърдил определението на първостепенния Карловски районен съд, е прекратил производството по иска, предявен от Т. Д. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на сумата от 5395,17 лв. – дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от шест месеца след уволнението. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1455/2019 г. е отменил незаконно уволнение на Т. И. Д., извършено със заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019 г., възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение от 6000 лв. от работодателя „Вазовски машиностроителни заводи", [населено място] по чл. 225 КТ, натрупано за времето от 6 месеца след уволнението. При така установеното, второстепенният съд е достигнал до заключение, че вече има формирана сила на присъдено нещо по спора и той не може да бъде пререшен отново в общата хипотеза на чл. 299, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на чл. 299, ал. 2 ГПК съдът е прекратил производството по повторното дело. Съдът още изложил съображения, че по влязлото в сила съдебно решение съдът се е произнесъл по претенция за обезщетение по чл. 225 КТ за период от пълни шест месеца, считано от датата на уволнението, а дали към датата на даване ход на устните състезания във въззивното производство са били изтекли 5 или 6 месеца е, без значение при преценката за отвод за присъдено нещо. Въззивното решение, дори и да има пороциq обвързва насрещните страни по него, щом е влязло в сила и те са задължени да преустановят правния спор, като съобразят поведението си със съдебно постановеното. Съдът, който е постановил решението, както и всички съдилища в страната са длъжни да зачетат формираната сила на присъдено нещо. В частната жалба има твърдение за „наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК“, с което обосновката за допускане на касационно обжалване се изчерпва. Съставът на Върховния касационен съд не намира, че е налице очевидна неправилност на въззивното определение. Същото е обосновано, като мотивировката съответства на правилата на логиката и научното знание, при точно приложение на закона. Предвид този резултат, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 50 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение