Определение № 220 от 01.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 3212/2018 г.

Производството е по чл.247 ГПК, образувано по служебен почин от състав на Окръжен съд Бургас с разпореждане № 260419 от 28.09.2020 г., постановено по т.д. № 476/2016 г. по описа на съда, с искане за образуване на производство по поправка на очевидни фактически грешки в решение № 137 от 31.01.2020 г. по т.д. № 3212/2018 г. на ВКС, I т.о. Касаторът – „Юробанк“ АД, [населено място] не е взел становище. Ответниците по касация - „Микра -07“ЕООД, [населено място] и Х. К. Г., чрез пълномощника си адв. М. Б. са на становище, че са допуснати посочените от БОС фактически грешки, които следва да бъдат отстранени. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че искането е допустимо и основателно по следните съображения: ВКС, в настоящият си състав констатира, че с № 137 от 31.01.2020 г. по т.д. № 3212/2018 г. на ВКС, I т.о.е допуснал технически грешки, а именно: в частите, в които е посочено „236 5 8 3.68 швейцарски франка“ неправилно е изписан пълният размер на претендираната и присъдена сума по главница. Видно, както от исковата молба, въззивната и касационната жалба, така и от мотивите към касационното решение, размерът на солидарно дължимата от „Микра – 07”ЕООД, [населено място], и от Х. К. Г. на „Юробанк България“ АД, [населено място], сума е „236 5 5 3.68 швейцарски франка“. На следващо място, настоящият състав констатира, че в диспозитива на решение № 137 от 31.01.2020 г. по настоящото дело, в частите, в които е посочено „ 8 1272.55 швейцарски франка“ неправилно е изписан размера на присъдената с първоинстанционното и с въззивното решение възнаградителна лихва. Видно от осъдителния диспозитив на решение № 340/06.10.2017 г. по т.д. № 467/2016 г. на БОС, потвърдено с частично отмененото въззивно решение на БАС, „Микра-07” ЕООД, [населено място], следва да бъде осъдено да заплати възнаградителна лихва над размера от „ 9 1272.55 швейцарски франка“, вместо погрешно изписаното „ 8 1272.55 швейцарски франка“ до пълния претендиран размер. Констатира още, че в диспозитива на решение № 137 от 31.01.2020 г. по т.д. № 3212/2018 г. на ВКС, I т.о., в частите, в които е изписана възнаградителната лихва по договор за банков кредит от 24.07.2008 г. за периода 21.07.2010г. – 25.10.2016г. е допусната техническа грешка по отношение на дължимата сума от Х. К. Г.. В диспозитива е изписана като дължима сумата 129 685.51 швейцарски франка вместо обсъдената в мотивите сума от 118308.24 швейцарски франка, както следва да се чете. Допуснатите грешки, като технически следва да се отстранят на основание чл. 247 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.