Определение № 2267 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 436/2025 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез гл.инспектор М. Т., срещу определение № 2673/21.10.2024 г. по в.гр.д.№ 88/2023 г. на Апелативен съд София, с което се оставя без уважение молбата им по чл.248 ГПК, за изменение на решение № 147 от 14.02.2024 г. по делото, в частта му за разноските. В частната жалба на Комисията се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно е присъдено заплащане на държавна такса и разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. Изложени са аргументи, че в производството по ЗОНПИ ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по арг.от чл.84, ал.1 ГПК, т.к. при защитата на публично държавно вземане не се дължи държавна такса. Жалбоподателят е представил и изложение към жалбата, което обаче има значението на допълнителни доводи по предмета на обжалване, с оглед характера на настоящото производство по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Ответниците И. В. С. и Р. Е. С., чрез адвокат М. Е. от САК, са подали писмен отговор, в който оспорват изложените жалбата съображения, като считат че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл.248, ал.3 ГПК. Производството е било образувано на основание чл.153 и сл. ЗОНПИ, по искане на КОНПИ за отнемане на имущество от Р. Е. Я. и нейния съпруг И. В. С. на стойност 606 994,88 лева. Исковете са отхвърлени с решение № 260033/16.08.2022 г. по гр.д.№ 91/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 88/2023 г. на Апелативен съд София, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр.д. № 437/2025 г. на ВКС, ІV г.о. Молбата на Комисията за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК, е оставена без уважение, като е прието, че съгласно чл.154, ал.3 и чл.157, ал.2 ЗОНПИ, Комисията се освобождава единствено от предварително внасяне на държавни такси и разноски в производството, тъй като при постановяване на решението те се присъждат съобразно изхода на спора. Възраженията срещу присъдените възнаграждения са приети за неоснователни, тъй като с обжалваното въззивно решение адвокатското възнаграждение на С. е било намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер по НМРАВ, а възнаграждението в полза на С. е значително под предвидения минимум и не следва да бъде намалявано. Определението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, като съобразено с материалния закон. В съдебната практиката на ВКС – напр. решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр.д.№ 1998/2018 г., IV г.о, определение № 3360 от 01.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 1597/2024 г., III г.о., определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр.д.№ 4777/2022 г., III г.о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3107/2020 г., IV г.о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр.д.№ 170/2023 г., IV г.о. и др., е изяснено, че разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ единствено освобождава Комисията от внасяне на държавна такса при завеждане на иска, без да означава, че такава не е дължима в случай на неговото отхвърляне. По аргумент от чл.157, ал.2 ЗОНПИ съдът е длъжен да събере в полза на съда дължимата за производството държавна такса, съобразно постановения по делото резултат. Касае се за изрична разпоредба на специалния закон, която изключва приложението на общите правила по ГПК. Правилно е оставено без уважение и искането за допълнително намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция поради прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. В мотивите по т.3 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС се приема, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Прекомерност е налице тогава, когато се установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. Критерият е фактическа и правна сложност на самото дело, а не само и единствено брой и сложност на извършените пред съответната инстанция фактически и правни действия от страна на упълномощения адвокат. В случая, като се вземе предвид характерът на предявените искове и тяхната правна сложност, огромният брой доказателства, свидетелски показания и експертни заключения, не може да се приеме, че присъдените в полза на пълномощника на двамата ответници възнаграждения са прекомерни. По делото е подаден писмен отговор на подадената от Комисията въззивна жалба, в който се съдържат подробни съображения, във връзка с всяко едно от оплакванията, които в по-голямата си част предполагат анализ на целия събран доказателствен материал. Неоснователно в тази връзка е направеното искане за допълнително намаляване на присъдените адвокатски възнаграждения поради прекомерност спрямо положените усилия от процесуалния представител. Принципната възможност да се присъди възнаграждение под определения праг в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая не следва да се прилага, с оглед на фактическата и правна сложност на настоящото дело. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение