Определение № 394 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. с вх. № 37 от 02. 01. 2018г. срещу разпореждане от 13. 12. 2017г. по ч. гр. дело № 3913/2017г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 5 състав, с което е върната като недопустима частната касационна жалба на Е. Д. М. с вх. № 12181 от 09. 11. 2017г. срещу определение № 3513 от 27. 10. 2017г. по ч. гр. д. № 3913/2017г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател Е. М. поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита, че е неправилно, постановено в противоречие с чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧ, чл. 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 ХОПЕС, от незаконен състав и при нарушаване на изискванията за публичност. Посочва конкретен адвокат, който да бъде определен да му окаже защита. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде разпоредено извършването на последващи процесуални действия по делото. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 13. 12. 2017г. по ч. гр. дело № 3913/2017г., Софийски апелативен съд е върнал като недопустима подадената от Е. М. частна касационна жалба с вх. № 12181 от 09. 11. 2017г., с която е обжалвано определение № 3513 от 27. 10. 2017г., постановено по същото дело на САС. С последното определение е потвърдено определение от 23. 06. 2017г. по гр. д. № 15463/2016г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Искането на Е. М. за правна помощ е във връзка с обжалване на разпореждане №10504 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 15463/2016г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено като недопустимо. В мотивите на обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане от 13. 12. 2017г. на САС е прието, че частната касационна жалба на Е. М. с вх. № 12181 от 09. 11. 2017г. е насочена срещу окончателен съдебен акт съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК - определение, с което е потвърден отказ за предоставяне на правна помощ. Атакуваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението на въззивния съд по частната жалба срещу разпореждането, с което е отказана правна помощ, е окончателно. Същото не подлежи на касационно обжалване, а по отношение на него е възприет от законодателя двуинстанционен контрол, и правилно частната касационна жалба е върната от САС като недопустима. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове, като императивни, не могат да бъдат дерогирани от съда. Поради това неправилното посочване в диспозитива на определение № 3513 от 27. 10. 2017г. по ч. гр. дело № 3913/2017г.на САС, че то подлежи на касационен контрол, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Ето защо подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производство по 95 ГПК, е процесуално недопустима и правилно е върната като такава с обжалваното разпореждане на САС. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 261 от 06. 06. 2018г. по ч. гр. д. № 2102/2018г. на ВКС, ІV г.о., определение № 84 от 26. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 643/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение