Решение № 7347 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 185 от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против решение № 12193 от 27.03.2026 г., постановено по адм. д. № 5121/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Сдружение „Българска асоциация за външна реклама“, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане и във връзка с дадени указания в решение № 4160/17.04.2025 г. по адм. д. № 8423/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Административен съд София - град отменя разпоредбите на чл. 16в, чл. 28а, чл.80 и Приложение № 8 към чл. 80, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на Столична община (наредбата). За да постанови този резултат съдът констатира, относно приемането на чл. 16в от наредбата, че няма писмени доказателства, удостоверяващи изпълнение на изискванията на чл. 77 АПК, поради което прави извод, че проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения не е обсъден. Сочи, че сам по себе си този факт е основание за отмяна на разпоредбата – чл. 146, т. 3 АПК. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 16в от наредбата е приета през 2018 г. при действието на чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ в редакцията на ДВ, бр. 13/2017 г., които касаят единствено и само издаването на разрешение за поставяне, но не и такива за въвеждане в експлоатация. Приема, че преместваемите обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, както и рекламните, информационните и монументално-декоративните не са дефинирани със специалния закон като отделна категория строежи, понеже по силата на чл. 147, ал.1, т.10 вр. чл. 55 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни, поради което прави извод, че Общинския съвет не може с подзаконов нормативен акт да въвежда задължение за наличие на удостоверение за въвеждане в експлоатация на преместваеми обекти, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, при положение, че такова изискване не е регламентирано със закон. Приема, че въвеждане на изискване за издаване на разрешение (удостоверение) за въвеждане в експлоатация, каквото не е уредено със ЗУТ е в противоречие с ограничението по чл. 4, ал.1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Прави извод, че разпоредбите на чл. 16в, чл. 28а, чл. 80 от Наредбата са издадени при липса на материална компетентност, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на ЗУТ. По тези съображения съдът отменя цитираните разпоредби и Приложение № 8 към чл. 80, ал. 2 от наредбата. Обжалваното решение е неправилно и необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че обжалваните разпоредби на чл. 16в, чл. 28а, чл. 80 и Приложение № 8 към чл. 80, ал.2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на Столична община са издадени от некомпетентен орган. В тази насока липсват каквито и да било мотиви, обосноваващи направеното заключение за некомпетеност на издателя на подзаконовия административен акт. От представените по делото доказателства е видно, че посочената наредба е приета от Столичен общински съвет (СОС). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Като основание за приемане измененията на Наредбата са посочени чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 76, ал. 3 и чл. 79 АПК и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Разпоредбите на чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ (в ред. ДВ, бр.13 от 2017 г., ДВ, бр. 16 от 2021 г.) изрично визират правомощие на всеки общински съвет да регламентира с наредба реда за поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, като с наредбата се урежда и реда за издаване на разрешение за поставяне на рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи върху недвижими имоти. В случая е налице законова делегация на компетентност по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗНА за регулиране с подзаконов нормативен акт на обществени отношения от посочения характер. Измененията в наредбата са продиктувани от актуализация на действащите и впоследствие изменени във времето отделни разпоредби от ЗУТ – чл. 56, ал. 2, 56а, ал. 2 и чл. 57, ал. 1, нормативен акт от по - висока степен във връзка с регулиране на обществени отношения от посочения характер на територията на Столична община. Редът за издаване на разрешения и за поставяне на преместваеми обекти, рекламни елементи и елементите на градско обзавеждане включва както процедура и условия, така и изисквания за това. Общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 т. 13 от ЗМСМА определя правомощие за определяне на изисквания към дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, включително и рекламната дейност. По силата на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА Общинския съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Посочената в решение № 509 по протокол № 58 от 26.07.2018 г. на СОС и решение № 476 по протокол № 59 от 07.07.2022 г. на СОС разпоредба на чл. 8 ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Измененията, включващи чл. 16в, чл. 28а, чл. 80 и Приложение № 8 към чл. 80, ал. 2 от наредбата, приети с цитираните решения на СОС са въз основа на законовата делегация на чл. 56, ал. 2 и чл. 56а, ал. 2 от ЗУТ и са издадени от компетентен орган. Оспорените разпоредби, съдържащи се в цитираните решения на СОС са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържат изискуемите реквизити, а съдържанието на приетите с тях изменения на наредбата отговаря на изискванията на ЗНА. Незаконосъобразен е изводът на съда, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно съдът приема, че липсват писмени доказателства, удостоверяващи изпълнението на изискванията по чл. 77 АПК, както и че проектите не са обсъждани. От представените по делото доказателства е видно, че проектите за изменение и допълнение на наредбата са внесени от няколко общински съветници и главния архитект на Столична община с доклади, чието съдържание е съобразено с изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА – посочени са причините, които налагат приемането им; целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. Също така се установява, както от приетите по адм.д. 5121/2025 г., така и от представените при първоначалното разглеждане на делото (адм.д. № 6095/2023 г.) доказателства, че нормативният акт е разгласен съобразно изискването на чл. 78, ал. 3 от АПК и на заинтересованите лица е предоставена възможност за предложения и становища в съответствие с нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, вр. чл. 80 от АПК. До председателя на общинския съвет са представени обобщени справки за постъпилите предложения по проектите на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на Столична община (л.99-157, адм.д. № 5121/2025; л. 502-560, адм.д. № 6095/2023 г.; л. 670-682, адм.д. № 6095/2023 г.). Проектите са разгледани и одобрени от постоянните комисии при общинския съвет, обсъдени са и са приети при необходимите, съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА кворум и мнозинство. Видно от съдържанието на решение № 509 по протокол № 58 от 26.07.2018 г. на СОС, както и на решение № 476 по протокол № 59 от 07.07.2022 г. на СОС подробно са описани мотивите за приемането на текстовете в наредбата. Мотивите към Проекта на Наредбата за изменение и допълнение на наредбата за приемане на решение № 509 по протокол № 58 от 26.07.2018 г. на СОС са актуализация на действащите разпоредби с цел подобряване на естетическото въздействие на градската среда чрез намаляване на наситеността с преместваеми и рекламни елементи и ограничаване на размерите им, подобряване на хигиенните условия на обитаване и труд чрез привеждане на нормите за разстояния към тези на ЗУТ, подобряване достъпността на средата чрез ограничаване на възможностите за създаване на физически препятствия в публичните пространства, както и по-гъвкав режим за привеждане на тези обекти и елементи към промените в публичната градска среда; предотвратяване на незаконното поставяне и експлоатация на преместваеми обекти и рекламни елементи, както и установяване на засилен контрол върху тях (стр. 468-471, адм.д. № 6095/2023 г., том ІІ). В мотивите към Проекта на изменение и допълнение на наредбата с решение № 476 по протокол № 59 от 07.07.2022 г. на СОС се посочва, че с нормативния акт се цели хармонизиране на наредбата с оглед измененията и допълнения на ЗУТ в раздел ІХ на Глава ІІІ от м. март 2019 г. и м. февруари 2021 г., увеличаване на изискванията към собствениците на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане и засилване на контрола по спазване на изискванията към преместваемите обекти и елементи на градското обзавеждане и задълженията на техните собственици (л.628-646, адм.д. № 6095/2023 г., том ІІ). С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и подзаконовият нормативен акт е приет при спазване разпоредбите на АПК, ЗМСМА и ЗНА. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че обжалваните текстове от наредбата - чл. 16в, чл. 28а, чл. 80 и Приложение № 8 към чл. 80, ал. 2 са постановени в нарушение на материалния закон. Посочените текстове са обвързани помежду си относно изискването за въвеждане в експлоатация на преместваемите обекти и рекламните елементи. С изменението на чл. 80 с § 34 на решение № 476 по протокол № 59 от 07.07.2022 г. на СОС ал.1 придобива следния смисъл: „Собствениците на преместваеми обекти и на рекламни елементи са длъжни в седемдневен срок от поставянето им да поискат издаване на удостоверение за въвеждането им в експлоатация от органа, издал разрешението за поставянето им. Удостоверението за въвеждане в експлоатация се издава в седемдневен срок от постъпване на заявлението след проверка на окомплектоваността на документите и извършване на проверка на място“. Разликата от първоначалната редакция, приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 06.11.2014 г. е, че отпада след думата „елементи“ индивидуализацията „по индивидуален проект“ и се допълва след „седемдневен срок“ „от постъпване на заявлението след проверка на окомплектоваността на документите и извършване на проверка на място. В ал. 2 няма промяна от първоначалната редакция на разпоредба, приета с Решение № 717 по Протокол № 71 от 06.11.2014 г., която разпоредба е била предмет на контрол по адм. д. № 3864/2017 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 559 от 30.01.2017 г. по адм.д. № 371/2015 г. на Административен съд София – град, като оспорването против чл. 80 от наредбата е отхвърлено. С изменението и допълнение на наредбата е създадена нова ал. 3 със следния текст: „Удостоверенията за въвеждане в експлоатация се публикуват в Единния публичен регистър по чл. 5а от Закона за устройство на територията.“ В случая с премахването в ал. 1 на изискването за въвеждане в експлоатация само по отношение на индивидуалните проекти се прави равно третиране на обекти/рекламни елементи създадени, както по индивидуален, така и по типов проект като смисловото значение на разпоредбата не се променя. Изискването за издаване на удостоверение от общинската администрация, удостоверяващо съответствието на поставения обект/рекламен елемент със схемата за поставяне и проектната документация не противоречи на възложените по силата на чл. 56, ал.2, изр. трето ЗУТ (ред. на ДВ, бр.20/2021 г.) правомощия. Изискването за въвеждане в експлоатация е предвидено с цел превенция и контрол на общинската администрация по спазване нормите за безопасност на обекта или рекламния елемент, каквато цел има и ЗУТ. Това изискване по никакъв начин не ограничава конкуренцията и е в съответствие с целите на закона – спазване нормите за безопасност, поради което няма нарушение на чл. 4 на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Воденето на публични регистри на издадените разрешения за поставяне и издадените удостоверения за въвеждане на тези обекти в експлоатация имат за цел информираност на гражданите и както се посочи по-горе са относими към нормите за безопасност. По отношение на ал. 2 на чл. 80 от Наредбата е приложима разпоредбата на чл. 187, ал. 2 АПК предвид, че тази разпоредба не е променена с решение № 476 по протокол № 59 от 07.07.2022 г. на СОС, а запазва съдържанието си и същата е била предмет на съдебен контрол, съгласно цитираните по-горе дела. Разпоредбата на чл. 16в е приета с § 10 на решение № 509 по протокол № 58 от 26.07.2018 г. на СОС. Същата гласи, че: „Рекламните елементи подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Глава шеста с изключение на тези по чл. 73, ал.1“ Съгласно чл. 56, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ (ред. ДВ, бр. 13/2017 г.) за обектите по ал.1 преместваемите увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други се издава разрешение за поставяне по ред установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. За държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи – с областния управител. Целта, която е преследвана с въвеждането и на тази разпоредба е с оглед възможността на общинската администрация за контрол над незаконното поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи, чиято площ може да достигне до 60 кв.м. и височина до 12 м, както и гарантиране на тяхната безопасност. С оглед сочените характеристики единствено чрез последващ контрол с издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация е възможно установяване от административния орган на качеството на поставяне на съоръженията, както и свързването им с мрежите на техническата инфраструктура, което има и превантивна функция относно рискове за гражданите от тези елементи, ако са поставени неправилно. Този контрол въпреки сходството в наименованието е различен и не може да се приравни с въвеждането в експлоатация на строежите. Разпоредбата на чл. 28а, създадена с § 23 на решение № 476 по протокол № 59 от 07.07.2022 г. на СОС гласи, че: „Доставката на електрическа или топлинна енергия, вода или газ към преместваемия обект или рекламния елемент се извършва след представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация". Съгласно чл. 56, ал. 3 ЗУТ преместваемите обекти, поставени върху поземлени имоти, могат да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране. Редът за изграждане на временни връзки и свързването на преместваемите обекти по чл. 56 ЗУТ към електрическа енергия се урежда в Наредба № 6/24.02.2014 г. (изм. и доп.) на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, което е уредено като временно електроснабдяване. Начинът на свързване на преместваемия обект с временните връзки е процедура, която се развива едновременно с издаване на разрешението за поставяне и е част от проектната документация като по този начин се обезпечава цялостното функциониране на обекта. Целта, която е преследвана и в този случай както и при останали оспорени в настоящето производство норми е превенция и контрол на общинската администрация по спазване нормите за безопасност на обекта или рекламния елемент при поставянето преди свързване с експлоатационните дружества. С оглед на изложеното оспорените разпоредби - чл. 16в, чл. 28а, чл. 80 и Приложение № 8 към чл. 80, ал. 2 от наредбата не противоречат на нормативни актове от по-висока степен и същите са пряко относими към нормите за безопасност, регламентирани в ЗУТ. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Сдружение „Българска асоциация за външна реклама“ срещу разпоредби на чл. 16в, чл. 28а, чл. 80 и Приложение № 8 към чл. 80, ал.2 от НИД на НПОРИМДЕРДТСО да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди „Българска асоциация за външна реклама“ да заплати на Столична община сумата 137.79 евро, представляваща направени поделото разноски, от които 102 евро юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и 35.79 евро, заплатена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,