Определение № 658 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. Г., чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу решение № 5425 от 07.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1825/2024 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 15436 от 25.09.2023 г. по гр.д. № 33172/2022 г. на Софийския районен съд, в обжалваната му част, е уважен предявеният от А. С. К., В. С. М., С. Е. Т., С. П. С., С. П. С., А. П. К., В. Д. С., Ц. И. П.-И., В. Б. Б., Б. Б. Б., И. Б. И., Ц. Н. С., Б. Ц. Д., Н. Ц. С., В. Л. П., М. В. П., В. С. Й., Р. С. Н., Й. Л. С. и В. Г. Г. срещу Ц. Б. Г., Г. Б. М., В. Б. С. и Д. Е. И., иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *, [населено място] - СО, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: [населено място], СО - Н. И., местност „М.“; с площ от 1122 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: *; при съседи: *; *; *; *; *; *, заедно с всички подобрения в имота, в това число: сграда с идентификатор *, със застроена площ от 25.00 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, която съгласно заключение на съдебно-техническата експертиза се състои от една стая и баня, преустроена от монтиран бивш фургон и към настоящия момент с метална носеща конструкция, ограждащи стени от зидария с „Итонг“ и с двускатен, дървен покрив, покрит с вълнообразна ламарина; лятна кухня, пристроена към жилищната сграда, със застроена площ от 14.35 кв.м., състояща се от едно помещение, изградено със стени от гипскартон, отвън с обшивка от дървен сачак и с видим дървен покрив по таван; складово помещение, със застроена площ от 8.50 кв.м., построено до лятната кухня с тухлени стени и с дървен покрив, покрит с ламарина; гараж със застроена площ от 21.20 кв.м., с тухлени стени по три страни, а по четвъртата стена долепен до масивната ограда, изградена по североизточната граница на поземления имот, с метална покривна конструкция и покрит с ламарина, между съделители и при квоти: 21/756 ид.ч. за А. С. К.; 21/756 ид.ч. за В. С. М.; 42/756 ид.ч. за С. Е. Т.; 42/756 ид.ч за Д. Е. И.; 21/756 ид.ч. за С. П. С.; 21/756 ид.ч. за С. П. С.; 21/756 ид.ч. за А. П. К.; 63/756 ид.ч. за В. Д. С.; 9/756 ид.ч. за Ц. И. П. - И.; 11/756 ид.ч. за В. Б. Б.; 11/756 ид.ч. за Б. Б. Б.; 11/756 ид.ч. за И. Б. И.; 14/756 ид.ч. за Ц. Н. С.; 14/756 ид.ч. за Б. Ц. Д.; 14/756 ид.ч. за Н. Ц. С.; 45/756 ид.ч. за В. Л. П.; 24/756 ид.ч. за М. В. П.; 63/756 ид.ч. за В. С. Й.; 63/756 ид.ч. за Р. С. Н.; 42/756 ид.ч. за Ц. Б. Г.; 42/756 ид.ч. за Г. Б. М.; 42/756 ид.ч. за В. Б. С.; 72/756 ид.ч. за В. Г. Г.; 27/756 ид.ч. за Й. Л. С., както и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за право на собственост върху идеална част от недвижим имот, придобит по давност №73 том I, рег. № 605, нотар.дело № 45/2021г., от 30.06.2021г., издаден от Светлана Миленкова - нотариус с рег. № 50 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - СРС, с който Ц. Б. Г. е призната за собственик на основание давностно владение на 17/18 ид.ч. от описания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор *.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните:

1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши обстойна и задълбочена преценка на доказателствата и установените от тях факти по делото, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право, в резултат на което да формира свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите към решението.

Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с т.19 от ТР№1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 от ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК, както и множество решения на тричленни състави на ВС, които са постановени по приложението на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК.

2. При постановяване на решението съдът следва ли да съобрази процесуалното поведение, твърденията, признанията на факти и обстоятелства от страните по делото.При преценката на доказателствата по делото и за да направи изводите си дали са доказани твърденията на страните, съдът следва ли да отчете и поведението на страните, от чието име са направени тези твърдения по делото.

Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие посочената в изложението практика на състави на ВКС по приложението на чл.175 вр. чл.12 и чл.236, ал.2 от ГПК.

3. При преценката на свидетелските показания на близки роднини по делото /на дъщеря на една от страните/ следва ли да се вземе предвид тяхната заинтересованост и да се подходи с особена критичност, както и дали същите трябва да не се вземат предвид, ако противоречат на писмени доказателства по делото; как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК.

4. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие посочената в изложението практика на състави на ВКС по приложението на чл.172 от ГПК.

5. Необходимо ли е съобщаването със специален /изричен/ акт на останалите съсобственици на промяната в намерението на съсобственика, с което той променя държането на техните идеални части от съсобствения недвижим имот във владение на същите или то може да се извърши с фактически действия.

Изводите на въззивния съд по този въпрос са в противоречие с ППВС№6/1974г. и решение №97/19.10.2020г. по гр.д.№325/2020г. на ВКС, І г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба - В. Б. С. и Г. Б. М., чрез процесуалния представител адвокат Б. Х., са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който изразяват становище за основателност на касационната жалба и молят същата да бъде уважена.

Останалите ответници по жалбата не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от А. С. К., В. С. М., С. Е. Т., С. П. С., С. П. С., А. П. К., В. Д. С., Ц. И. П.-И., В. Б. Б., Б. Б. Б., И. Б. И. /в ИМ погрешно е посочена фамилия Б./, Ц. Н. С., Б. Ц. Д., Н. Ц. С., В. Л. П., М. В. П., В. С. Й., Р. С. Н., Й. Л. С. и В. Г. Г. срещу Ц. Б. Г., Г. Б. М., В. Б. С. и Д. Е. И. иск по чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 69 ЗН, за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор *, по КККР одобрени със Заповед РД-18-9/16.01.2012г. на АГКК-София, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: [населено място], СО - Н. И., местност „М.“; с площ от 1122 кв. м., съгласно скица № 15- 129238/10.02.2020г. на СГКК - София; с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: *; при съседи: *; *; *; *; *; *, ведно с изградените в това място постройки.

В исковата молба са изложени твърдения, че заедно с ответниците са наследници на Г. М. М., на който с Решение на ПК - Н. И. са възстановени земеделски земи, между които и процесния имот. Твърдели, че подобренията в имота са: самостоятелен обект с идентификатор: *, нанесена в КККР, одобрена през 2012г. с площ 25.00кв.м., пристроена и с променено функционално предназначение на жилищна сграда с гараж със сборна площ от около 50 кв.м., състояща се от стая, кухня с трапезария, баня с тоалетна, складово помещение и гараж, както и сграда с идентификатор * със застроена площ 9.00кв.м., която към момента била премахната от ответницата Ц. Г..По отношение на построените в имота сгради, поддържали, че са собственици по приращение.Оспорили са констативен нотариален акт № 073, т. I, дело № 45 от 30.06.2021г. на нотариус Светлана Миленкова, рег. № 50, с който Ц. Г. е призната за собственик на 17/18 ид.ч. от процесния имот на основание изтекла придобивна давност в полза на ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Е. И. е депозирал отговор на исковата молба, в който счита искът за делба за допустим и основателен и е изложил становище, че оспорения от ищците констативен нотариален акт следва да бъде отменен.

Ответниците В. Б. С. и Г. Б. М., в писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, са оспорили иска за делба като са изложили твърдения, че собственик на поземления имот и построените в него сгради е Ц. Б. Г..Посочили, че последната е придобила 1/18 ид.ч. от имота по наследство, а останалите 17/18 ид.ч. по давност.Заявили, че им е станало известно намерението на ответницата Ц. Г. от 2004г. да заживее в него, както и реално е станало. Оспорили представения от ищците констативен нот. акт № 125, том I, рег. № 4899, дело № 109/2021г. в частта относно описания в т. 4 имот, чиято делба желаят ищците, и молят в тази част нотариалният да бъда отменен.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. Г. е депозира писмен отговор на исковата молба, с който е направила възражение за придобиване на 17/18 ид.ч. от имота по давност като поддържала, че останалата 1/18 ид.ч. от имота била нейна собственост като наследник на общия наследодател.Твърдяла, че е владяла имота за себе си още от 2004г., което било манифестирано пред останалите наследници чрез неговото почистване, ограждане, построяване на бетонна площадка, поставяне на фургон, в който започнала да живее от него момент до настоящия.Имотът бил стопанисван от нея в продължение на 18 години, като прекарала ток и вода в него, включила го и в канализация, изградила складово помещение и гараж.С тези си действия, манифестирала намерението си да свои имота като свой.Твърдяла, че необезпокоявано владеела имота, доколкото никой от останалите съсобственици не се противопоставил на действията й. Владението било явно и непрекъснато, спокойно и несъмнено.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 1210 от 07.07.1999г. на Поземлена комисия Н. И., община С., на наследниците на Г. М. М., жител на [населено място], по преписка № 12093 от 19.09.1991г., е възстановено правото на собственост върху имоти по плана за земеразделяне в землището на [населено място], включително нива от 1.123 дка, осма категория, местност М., имот № *** по плана за земеразделяне.

Установено е, че Г. М. М. е починал на 21.05.1972 г., като оставил за наследници: С. И. М. - съпруга; Т. Г. А. - дъщеря; В. Г. М. - дъщеря; Г. Г. Й. - дъщеря; Р. Г. П. - дъщеря; В. С. Й. и Р. С. Н. - негови внуци и съответно деца на сина му С. Г. М., който е починал на 31.01.1969г. /преди своя баща/; Б. Г. М. - син; Й. Г. Д. - дъщеря; С. Г. М. - дъщеря.С възстановяването на земите, всеки от наследниците е получил идеални части от възстановените земи, с оглед правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН: С. И. М., Т. Г. А., В. Г. М., Г. Г. Й., Р. Г. П., Б. Г. М., Й. Г. Д. и С. Г. М. - по 1/9 ид.ч. всеки от тях, а В. С. Й. и Р. С. Н. общо 1/9 ид.ч., или всяка от тях по 1/18 ид.ч.

На 25.06.1974г. починала Т. Г. А. като притежаваната от нея 1/9 ид.ч. от процесните имоти е наследена от нейната майка С. Б. Т., която е станала собственик на 2/9 ид.ч.

На 26.07.1975г. е починал Б. Г. М., като е оставил наследници: Б. Т. М. - съпруга, Ц. Б. Г. - дъщеря, Г. Б. М. - син и В. Б. С. - дъщеря. По силата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците е станал собственик на равна идеална част от притежаваната от починалия Б. М. 1/9 идеална част от процесните имоти, а именно всеки от тях е придобил по 1/36 ид.ч.

На 17.05.1981г. е починала Г. Г. Й., като е оставила наследници: Д. С. Й. - съпруг /починал на 16.08.1982г./, П. С. К. - син и В. Д. С. - дъщеря. Съпругът Д. Й., обаче, доколкото е починал през 1982г., когато все още процесните земи не са били възстановени на наследниците на общия наследодател, същият не би могъл да наследи съответна част от възстановените имоти, наред с децата на Г. Й.. При това положение, 1/9 ид.ч. от възстановените земи, която се следва на Г. Й., след нейната смърт й, са преминали в наследство при равни квоти на нейните деца П. К. и В. С., като двамата са получили съответно по 1/18 ид.ч.

На 30.08.1982г. е починала С. И. М., като е оставила за свои наследници: В. Г. М. - дъщеря; П. С. К. и В. Д. С. /деца на Г. Й./, които по силата на чл. 10, ал. 1 ЗН заместват починалата си по-рано майка в наследството на С. М.; Р. Г. П. - дъщеря; В. С. Й. и Р. С. Н. - деца на С. Г. М., които по силата на чл. 10, ал. 1 ЗН заместват починалия си по-рано баща в наследството на С. М.; Ц. Б. Г., Г. Б. М. и В. Б. С. - деца на Б. Г. М., които по силата на чл. 10, ал. 1 ЗН заместват починалия си по-рано баща в наследството на С. М.; Й. Г. Д. и С. Г. М. - дъщери. Всеки от тях е придобил от притежаваните от С. М. 2/9 ид.ч. от процесните имоти като децата на С. М. - В. М., Р. П., Й. Д. и С. М., които са нейни преки наследници са получили по 2/63 ид.ч. и заедно с притежаваната от всеки от тях по 1/9 ид.ч., са станали собственици на по 1/7 ид.ч. П. С. К. и В. Д. С. са получили общо 2/63 ид.ч. и заедно с притежаваната преди това общо 1/9 ид.ч. са станали собственици общо на 1/7 ид.ч., или всеки от тях е станал собственик на по 1/14 ид.ч. В. С. Й. и Р. С. Н. са наследили общо 2/63 ид.ч., като заедно с общо притежаваната 1/9 ид.ч., са станали собственици общо на 1/7 ид.ч. от възстановените земи, или всеки от тях на по 1/14 ид.ч. Ц. Б. Г., Г. Б. М. и В. Б. С. са поручили общо 2/63 ид.ч., като заедно с общо притежаваните 3/36 ид.ч., са станали собственици на общо 29/252 ид.ч. След смъртта на майка им Б. М. на 06.04.2009г., нейната 1/36 ид.ч. е била наследена поравно от децата й Ц. Б. Г., Г. Б. М. и В. Б. С. - дъщеря. Така, тримата общо, заедно с притежаваните 29/252 ид.ч., са станали собственици на общо 36/252 ид.ч., или на 1/7 ид.ч. т.е., всеки от тях, е станал собственик на по 1/21 ид.ч.

На 11.03.1995г. починал П. С. К., който оставил за свои наследници: С. П. С. - син, С. П. С. - дъщеря и А. П. К. - син. Притежаваната от него 1/14 ид.ч. от процесните имоти, преминала в патримониума на неговите наследници при равни квоти за всеки един от тях, т.е. всеки от тях е придобил по 1/42 ид.ч.

На 07.06.1995г. починала С. Г. М., която оставила наследници: Л. Г. М. - съпруг и В. Г. Г. - дъщеря. Всеки от тях е получил равна част от притежаваната от С. 1/7 ид.ч., или всеки от тях е станал собственик на 1/14 ид.ч.

На 01.09.2002г. починала В. Г. М., която оставила за наследници: С. Е. И. - син, С. Е. И. - дъщеря и Д. Е. И. - син. Притежаваната от В. М. 1/7 ид.ч. преминала в наследство на децата й при равни квоти, като всеки от тях получил в наследство по 1/21 ид.ч.

На 16.05.2003г. починала Р. Г. П., която оставила за свои наследници: Б. Б. И. - син; С. Б. С. - дъщеря и Г. В. П. и М. В. П., последните двама - деца на сина на Р. П. - В. Б. П., починал преди нея на 06.11.1996г. Притежаваната от Р. П. 1/7 ид.ч. е разпределена между нейните наследници като Б. И. и С. С. са получили по 1/21 ид.ч., а Г. В. П. и М. В. П., получили общо 1/21 ид.ч., или всеки от тях по 1/42 ид.ч.

На 19.01.2008г. починал Г. В. П., който оставил за свой наследник майка си В. Л. П.. Последната наследила притежаваната от него 1/42 ид.ч.

На 06.10.2009г. починал Б. Б. И., който оставил за свои наследници: Ц. И. П. - И. - съпруга, В. Б. Б. - син, Б. Б. Б. - син и И. Б. И. - син. Притежаваната от Б. И. 1/21 ид.ч. от процесните имоти, преминала при равни квоти върху неговите наследници, като всеки от тях получил по 1/84 ид.ч. Ц. И. П. - И. станала собственик на 1/84 ид.ч., а децата му станали собственици общо на 3/84 ид.ч., или на по 1/84 ид.ч. всеки от тях.

На 17.02.2010г. починала Й. Г. Д., притежаваната от нея 1/7 ид.ч. от процесните имоти, преминала в наследство на децата, респективно - внуците на починалите нейни братя и сестри към него момент, като по колена получили по 1/42 ид.ч. С. Е. И., С. Е. И. и Д. Е. И. - деца на В. Г. М., получили общо 1/42 ид.ч. и заедно с притежаваната от тях общо 1/7 ид.ч., станали собственици общо на 7/42 ид.ч., или на 1/6 ид.ч., като всеки от тях станал собственик на по 1/18 ид.ч.

На 03.10.2011г. починал С. Е. И., като оставил за свои наследници децата си А. С. К. - дъщеря и В. С. М. - дъщеря, които получили при равни квоти притежаваната от него 1/18 ид.ч., или всяка от тях станала собственик на по 1/36 ид.ч.

С. П. С., С. П. С. и А. П. К. - внуци на починалата Г. Г. Й., както и нейната дъщеря В. Д. С., я заместили в наследството на починалата й сестра Й. Д., като припадащата им се 1/42 ид.ч. се разпределила: 1/84 ид.ч. станала собственост на В. С., а другата 1/84 ид.ч. станала собственост общо на С. П. С., С. П. С. и А. П. К.. Така, заедно с притежаваните преди това идеални части, В. С. станала собственик общо на 1/12 ид.ч., а С. П. С., С. П. С. и А. П. К. станали собственици общо на 1/12 ид.ч., или всеки от тях станал собственик на по 1/36 ид.ч.

Р. П., която починала преди сестра си Й. Д., била заместена в наследството на последната, от В. Б. Б., Б. Б. Б., И. Б. И. - нейни внуци и деца на починалия й син Б. Б. И.; от дъщеря си С. Б. С. и от внука си М. В. П., който заместил в наследството починалия си по-рано баща В. Б. П.. 1/42 ид.ч. от наследството на Й. Д. е разпределено на наследниците на Р. П. като 1/126 ид.ч. е собственост общо на В. Б. Б., Б. Б. Б., И. Б. И. и с притежаваната преди това идеална част, тримата станали собственици общо на 11/252 ид.ч., или всеки от тях станал собственик на по 11/756 ид.ч.

С. С. е получила 1/126 ид.ч., като с притежаваната от преди това идеална част, станала собственик общо на 7/126 ид.ч., или 1/18 ид.ч. След смъртта на С. Б. С. на 21.08.2011г., притежаваната от нея 1/18 ид.ч. е преминала и станала собственост на нейните наследници по общите правила: Ц. Н. С. - съпруг, Б. Ц. Д. - дъщеря, Н. Ц. С. - син, като всеки от тях станал собственик на по 1/54 ид.ч.

М. В. П. станал собственик на 1/126 ид.ч. и заедно с притежаваната от преди това от него 1/42 ид.ч., станал собственик общо на 4/126 ид.ч., или 2/63 ид.ч.

В. С. Й. и Р. С. Н., които заместили починалия си баща С. Г. М. в наследството на Й. Д., получили общо 1/42 ид.ч. и заедно с притежаваната от тях 1/7 ид.ч., станали собственици общо на 1/6 ид.ч., като всяка от тях притежавала по 1/12 ид.ч. от процесните имоти.

Ц. Б. Г., Г. Б. М. и В. Б. С., които заместили починалия си баща Б. Г. М., получили 1/42 ид.ч. общо, като заедно с притежаваната преди това 1/7 ид.ч., станали собственици общо на 7/42 ид.ч., или 1/6 ид.ч. или всеки от тях станал собственик на по 1/18 ид.ч.

С. Г. М. е заместена в наследството на Й. Д. от дъщеря си В. Г. Г., която получила 1/42 ид.ч. По този начин заедно с притежаваната от преди това идеална част, станала собственик на 4/42 ид.ч., или 2/21 ид.ч.

На 10.11.2015г. е починал Л. М., като оставил за свои наследници децата си В. Л. П. и Й. Л. С.. Същите получили в наследство притежаваната от Л. М. 1/14 ид.ч. при равни квоти, т.е. всяка от тях станала собственик на по 1/28 ид.ч. от процесните имоти.

В. Л. П. освен тази 1/28 ид.ч., която получава в наследство от баща си, притежавала и 1/42 ид.ч. в наследство от сина си. Така, същата станала собственик на 5/84 ид.ч.

Посочено е, че пред първата инстанция, Ц. Г. е представила строителни книжа като конструктивно становище и разрешение за монтиране, са издадени през месец ноември 2004г. и касаят монтиране на фургон в поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на [населено място], собственост на наследниците на Г. М. М., с възложител Ц. Б. Г..В имота се монтира стандартен строителен фургон, без колела, предназначен за канцелария, без да са правени допълнителни промени, като монтирането на фургона става върху предварително изпълнена хоризонтална площадка, с цокъл на около 50 см. над нивото на околния терен.Площадката се изпълнява от бетонова настилка.В заключение в становището е посочено, че монтираният временно строителен фургон представлява безопасна конструкция и може да бъде ползван по предназначението си, според нуждите на собствениците.Според удостоверение от СО район „Нови Искър” общинската служба е посочила, че разрешението за монтаж на фургон в процесния имот е било съобщено по реда на чл. 17 от ЗАП /отм./, като в районната администрация нямало данни за обжалването му.От 2 броя писма от ЕРР Запад и от договор за присъединяване на обекти към електроразределителната мрежа от 2005г., удостоверение за ел. мощност, договор за продажба на електрическа енергия, констативен протокол, е установено, че имотът е бил електроснабден по молба на Ц. Г..

От събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетеля Г. Т., която е съседка на процесния имот, е установено, че през 2004 г. Ц. Б. Г. започнала да ползва един от възстановените имоти, а именно: нива, находяща се в [населено място], местността „М.”, [улица]. Първоначално Ц. Г. изчистила мястото от храсти и трънаци и поставила фургон върху предварително изпълнена площадка.Прекарала зимата на това място.На следващата година оградила стените на фургона с итонг, а отвътре с изолация.Оградила и мястото с дървени колци и бодлива тел. Първоначално в имота имало обществена тоалетна, която се ползвала от шофьорите на автобусите.След няколко години през 2010г. Ц. Г. започнала да строи стабилна ограда, като строежът на оградата продължил около 3 години.Започнала да облагородява имота, като засаждала овошки и зеленчуци.Когато построила новата ограда, махната обществената тоалетна, която се намирала в имота.Ц. Г. сложила и табела с името си на дворната врата.До преди 4-5 години, имотът бил посещаван и от В. Й., която ходила на кафе при Ц. Г. заедно с майка си.След това свидетелката не я виждала да идва в имота.Снахата на Г. Т. веднъж й казала, че видяла В. Й. и тя й казала, че Ц. искала да вземе имота, но това щяло да стане през трупа й.

Свидетел ят П. П. е заявил, че през 2006г. се е запознал с Ц. Г., като на следващата година закупил съседно място, което граничило с това, в което живеела Ц..Когато започнал да живее в селото, видял, че в мястото, където живеела Ц. Г., имало „малка къщичка”, към която Ц. впоследствие направила пристройки - кухня и склад.Установил, че към него момент в мястото имало ток и вода, както и че, когато свидетелят прокарал канал през 2007-2008г., който да обслужва неговия имот и цялата улица, Ц. Г. платила на свидетеля 3500 лева, за да може да се включи и тя в канала.Когато свидетелят си направил ограда /дувар/, Ц. Г. поискала разрешение да построи и гараж до дувара.Гаражът бил построен през 2012г.

Свидетел ят Д. С., живущ в [населено място], заявил, че на място се е поставил фургона от страна на Ц. Г. Ограждането на имота първоначално било с бодлива тел, а впоследствие с по-стабилна ограда, на която поставила табела с името си, пристроил се фургона и се изградил гараж.През 2005-2006г. С. започнал да коси тревата в дворното място, където живеела Ц..Около 2012-2013г., докато косял, при него дошла В. Й., която го попитала какво прави там, а след като й отговорил, че Ц. го помолила да окоси тревата, В. заявила, че Ц. не е собственик и че няма да оставят така нещата.

Свидетелят В. Г., която е дъщеря на ищцата В. С., заявила, че около 2000 година Ц. Г. поискала да вземе писмено разрешение от всички съсобственици дали може да ползва имота, тъй като нямало къде да живее.Когато отишла да иска разрешение от В. С., свидетелката В. Г. прочела това, което било написано в документа, който Ц. Г. дала на В. С., за да подпише, и за който казала, че е съгласие Ц. да живее в имота.Тогава В. Г. установила, че пишело друго, а именно - майка й - В. С. да прехвърли дела си на Ц. Г..В. Г. видяла, че има такива писма и до другите съсобственици, но не ги е чела.След като свидетелката казала на Ц., че това, което пише в документа, е различно от това, което казва, Ц. Г. заявила, че се е объркала.Преди няколко години /5-7 години/ роднините разбрали, че Ц. Г. си е извадила нотариален акт за този имот, като това мотивирало роднините да се съберат поради незаконното строителство.

Посочено е, че от приетата пред първата инстанция СТЕ, е установено, че процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор * по одобрената КККР на [населено място], находящ се в [населено място], с площ от 1 122 кв.м., заедно с всички подобрения /преместваеми обекти/, прикрепени трайно към терена, в това число сграда с идентификатор *, на един етаж със застроена площ от 25кв.м. и сграда на един етаж със застроена площ 9.00кв.м. Актуалното състояние на имота и подобренията върху него е: жилищната сграда е със застроена площ от 25.00 кв.м. и се състои от една стая и баня. Същата е преустроена от монтиран бивш фургон и към настоящия момент е с метална носеща конструкция, ограждащи стени от зидария с „Итонг“ и с двускатен, дървен покрив, покрит с вълнообразна ламарина.Отвън сградата е санирана, шпаклована с мрежа и боядисана.В стаята - балатум върху бетонна настилка по под и тапети върху обшивка от гипскартон по стените.В банята - ПВЦ плочки по под и латекс върху обшивка от гипскартон по стени, с топлоизолационни плоскости по тавана.В банята е монтирана еднокоритна, кухненска мивка алпака с отцедник.Дограмата по прозорците и вратите е алуминиева. Светлата височина на стаята е 2.40 м., а на банята – 1.85 м. Към деня на огледа, жилищната сграда била в добро състояние. Пристроената към жилищната сграда лятна кухня била с вход от двора и се състояла от едно помещение, изградено със стени от гипсокартон, отвън с обшивка от дървен сачак. Помещението било с циментова замазка по под и с латекс по стените, с видим дървен покрив по таван, който е покрит с ламарина. В помещението била монтирана чугунена, кухненска мивка, с поставен стар, бял фаянс около нея. Дограмата по прозорците била стара, двукатна дървена, а вратата била талашитена.Съгласно направените на място измервания, лятната кухня била със застроена площ от 14.35 кв.м.Светлата й височина била 2.20 м. Складовото помещение, построено до лятната кухня било с тухлени стени и с дървен покрив, покрит с ламарина.Същото било с балатум върху циментова замазка по под и с мазилка по стените, с видим дървен покрив по тавана. Помещението било с един дървен прозорец и с врата от листова ламарина, на метална рамка.Складовото помещение било със застроена площ от 8.50 кв.м. и със светла височина 2.20м.Гаражът бил с трапецовидна форма в план, с тухлени стени по три страни, а по четвъртата стена бил долепен до масивната ограда, изградена по североизточната граница на поземления имот.Гаражът бил с метална покривна конструкция и покрит с ЛТ ламарина. Подът бил на циментова замазка, стените били измазани, монтирана била двукрила, метална, гаражна врата. Светлата височина на гаража била 2.40 м., а застроената му площ, съгласно направените на място измервания, била от 21.20 кв.м. Вещото лице дало заключение, че нанесената в одобрената КККР на София сграда с идентификатор *** към деня на огледа не съществувала в процесния поземлен имот. Установено е, че постройките са трайно прикрепени към земята.

Посочено е, че с нотариален акт № 073, том I, рег. № 605, дело № 45/2021г., издаден на 30.06.2021г., Ц. Б. Г. е призната за собственик по давност на 17/18 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***.

С нотариален акт № 125, том I, рег. № 4899, дело № 109/2021г., издаден на 23.04.2021г., са признати за собственици по наследство на възстановените по ЗСПЗЗ имоти С. П. С., С. П. С. и А. П. К. общо за 1/14 ид.ч.; 1/14 ид.ч. за В. Д. С.; 1/7 ид.ч. общо за В. С. Й. и Р. С. Н. и 1/14 ид.ч. за В. Г. Г..

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел от правна страна, че направеното от Ц. Г. възражение за придобиване на процесния имот по давност е неоснователно.Установява се по делото, че същата е оградила и подобрила процесния имот и фактически е променила предназначението му от земеделски в такъв за постоянно обитаване за жилище, но не е доказала предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС и по специално, че е налице субективния елемент на владението - намерение за своене и то външно изразено пред другите съсобственици. Изложени са мотиви, че за да промени държането във владение държателят, вкл. съсобственикът трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, открито спрямо съсобствениците си. Прието е, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност поради неведение да се защити.Изложени е, че в случая считано от 2004 г. Ц. Г. се установила в имота и е започнала постепенно да го подобрява и да го приспособява за постоянно обитаване.Това станало по причина, че Г. нямала къде да живее, но без да е заявено от същата отричане на правата на останалите съсобственици.Категорични данни за отричане правата на останалите съсобственици липсват в показанията на свидетелите Т., П. и С.. Единствено свидетелят П. съобщил за своя среща с ищцата В. като последната му споделила през 2010 г., че има проблеми с Ц. Г. относно имота и не я пускат вътре. В тази част показанията не са кредитирани от съда, тъй като свидетелят не е пряк очевидец на отношенията между В. и Ц., а свидетелят В. Г. и свидетелят Т. твърдели, че двете жени са били в добри отношения и след 2010г. Прието е, че данни за демонстрирана промяна в намерението за своене по отношение на останалите съделите липсвали.Не следва друго от представената от Ц. Г. „строителна документация“, тъй като конструктивното становище и разрешение за монтаж на фургон, са издадени на името на наследниците на Г. М. М., а не само на името на Ц. Г..Нормално е ищцата да има открита партида за доставка на ел.енергия и да заплаща консумативите за ползване на имота, независимо на какво основание се намира в него.Изявленията на съделителите В. Б. С. и Г. Б. М. /брат и сестра на Ц. Г./, че същите са знаели за намеренията на Ц. Г. да владее целия имот за себе си, не са кредитирани от съда поради близката родствена връзка.Прието е, че намеренията на Ц. Г. да завладее имота изцяло за себе си са станали явни пред другите съсобственици едва след като те са узнали, че Г. се е снабдила с нотариален акт през 2021 г. и за техните идеални части.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен от касатора въпрос, тъй като въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.

Останалите въпроси, които е поставил касатора следва да се разгледат при постановяване на решението на касационната инстанция като оплаквания относно неправилността на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение