Определение № 3283 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 15.05.2024г. по гр.д.№1522/2024г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 597 от 12.03.2024 г. на Г. А. К., адвокат от АК Пазарджик срещу мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба с вх.№248 от 05.02.2024 г. за отмяна на решения на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия [населено място], взети на заседание на 04.01.2024 г., обективирани в протокол №1/04.01.2024 г. относно увеличение на вноските, дължими към АК Пазарджик и е прекратено производството по гр.дело №1522/2024 г. по описа на ВКС. Със същото определение е оставено без уважение искането на Г. А. К. за постановяване на обезпечителна мярка- спиране изпълнение на обжалваното решение на АС Пазарджик. С жалба за бавност от 13.06.2024г. и допълнителна такава от 17.06.2024г. Г. А. К. е поискал да се даде срок за произнасянето по искане за допускане на обезпечение по гр.д.№1522/2024г. на ВКС. Жалбоподателят - Г. А. К., излага съображения за неправилност на обжалваното определение и поддържа, че следва да се отмени като се разгледа по същество жалбата му срещу мълчаливия отказ на ВАдвС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С определение от 15.05.2024г. по гр.д.№1522/2024г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 597 от 12.03.2024 г. на Г. А. К., адвокат от АК Пазарджик срещу мълчаливия отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба с вх.№248 от 05.02.2024 г. за отмяна на решения на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия гр. Пазарджик, взети на заседание на 04.01.2024 г., обективирани в протокол №1/04.01.2024 г. относно увеличение на вноските, дължими към АК Пазарджик и е прекратено производството по гр.дело №1522/2024 г. по описа на ВКС. Съставът на ВКС, трето г.о. е изложил съображения, за това че съгласно чл.89, т.17 от ЗАдв в правомощията на Адвокатския съвет е да определя размера на месечната вноска, дължима към колегията и което е осъществено с решенията, взети на заседание на АС на 04.01.2024 г., обективирано в приложения по делото протокол от заседанието. Посочено е, че по отношение на подлежащите на обжалване актове на Висшия адвокатски съвет /ВАС/ с оглед на предвидените за това възможности по ЗАдв е налице трайно установена и единна практика на ВКС, съобразно с която обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАС не би могла да се изведе от разпоредбата на чл.88, ал.5 от ЗАдв, тъй като същата е обща норма, която регламентира само осъществявания от ВАС вътрешен контрол по отношение на решенията на АС при съответната АК и законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази на Висшия адвокатски съвет. Прието е, че в ЗАдв изчерпателно са посочени случаите, в които актовете на ВАС подлежат на съдебен контрол- чл.7, ал.4-7, чл.9, ал.6, чл.10, ал.5, чл.16 ал.4 и 5, чл.19, ал.7 и 8, чл.20, ал.3, чл.22, ал.3, чл.53, ал.2, чл.61, ал.4, чл.106, ал.4, чл.116, ал.1 и чл.130, ал.2 ЗАдв, поради което решенията на ВАС извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Прието е, че обжалваният мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба с вх.№248 от 05.02.2024 г. от Г. А. К., адвокат при АК Пазарджик за отмяна на решения на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия гр. Пазарджик, взети на заседание на 04.01.2004 г., обективирани в протокол №1/04.01.2024 г., относно увеличение на вноските, дължими към АК не попада в изчерпателно изброените от законодателя в Закона за адвокатурата актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, поради което е оставил без разглеждане жалбата като недопустима и е прекратил производството по нея. Настоящият състав намира ,че обжалваното определение е правилно. За да постанови този резултат, съставът е приел, че Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в предвидените в Закона за адвокатурата хипотези, които са изчерпателно посочени. Посочил, че решенията на ВАдС извън предвидените в закона, не подлежат на обжалване пред съд, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че обжалваният мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет не попада в изброените хипотези на подлежащите на обжалване пред ВКС актове, поради което подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол, както следва: 1/ решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия / чл. 7 ЗАдв /; 2/ решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България / чл. 10, ал. 5 ЗАдв /; 3/ решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати / чл. 16, ал. 4 ЗАдв /; 4/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества / чл. 53, ал. 2 ЗАдв /; 5/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия / чл. 61, ал. 4 ЗАдв /. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, освен в случаите, пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. Решението, съответно мълчаливия отказ за приеме на нови размери на дължимите се месечни вноски към адвокатския съвет не препятства възможността за упражняване на адвокатската професия, и не попада в изчерпателно изброените в Закона за адвокатурата актове на Висшия адвокатски съвет, поради което постъпилата жалба срещу такова решение правилно е оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора правилно е оставено без уважение искането на Г. А. К. за постановяване на обезпечителна мярка- спиране изпълнение на обжалваното пред ВАдС решение на АС Пазарджик, тъй като не са налице предпоставките на чл.391 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Неоснователна е и жалбата на Г. А. К. по чл.255 ГПК от 13.06.2024г. и допълнителна такава от 17.06.2024г. с твърдение за забавено произнасяне по искане за допускане на обезпечение по гр.д.№1522/2024г. на ВКС чрез спиране изпълнението на решения на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия гр. Пазарджик, взети на заседание на 04.01.2004 г., обективирани в протокол №1/04.01.2024 г., относно увеличение на вноските, дължими към АК Пазадржик. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Г. А. К. за постановяване на обезпечителна мярка- спиране изпълнение на обжалваното решение на АС Пазарджик, поради което към настоящия момент е отпаднала необходимостта да се определя срок за извършване на действието. Неоснователно е и искането ВКС да сезира Конституционния съд на РБ за обявяване противоконституционност на чл.88, ал.5 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 150, ал.2 от Конституцията на РБ всеки съд може да сезира Конституционния съд на РБ по искане на страна, но само във връзка с разглеждането на конкретен правен спор и когато установи несъответствие между закона и Конституцията, ВКС спира производството по делото и внася въпроса в Конституционния съд /КС/. Такова несъответствие в разглеждания случай не е налице. Разпоредбите на Закона за адвокатурата не създават съмнение, че на обжалване пред ВКС подлежат не всички решения на Висшия адвокатски съвет, а само онези, които ЗАдв предвижда изрично като обжалваеми (чл. 7, ал. 5, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2. Тъй като КРБ определя адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, а основните принципи за упражняването на адвокатската професия са независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка (чл. 2, ал. 1 ЗАдв), то законодателят е включил осъществяване на съдебния контрол само в изрично посочени от закона случаи в съответствие с КРБ. Предвид изложените съображения съдът: