Определение № 715 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 607/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. И. Т. от гр. С. срещу определение № 52 от 16.04.2009 год. по гр.д. № 413/2009 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение от 7.08.2008 год. по гр.д. № 654/2007 год. на Софийски апелативен съд. Ответната страна М. на з. и г. не е подала писмен отговор. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ІV г.о. на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд. Съдът е констатирал, че молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, както и че не е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представеното влязло в сила решение по друго дело не представлява ново доказателство или ново обстоятелство по смисъла на посочената хипотеза. Определението е правилно. Изводът, че молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК съответства на данните по делото. Решението чиято отмяна се иска е влязло в сила на 7.08.2008 г. Срокът по чл.305, ал.1, т.5 е тримесечен и е изтекъл на 10.11.2008 г., а молбата да отмяна е подадена на 9.12.2008 г., т.е. извън законоустановеният срок, поради което тя като просрочена е процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане. Изразеното в обжалваното определение, съображение, че представеното влязло в сила решение по друго дело няма правната характеристика на новооткрито по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е свързано с преценка допустимостта на молбата за отмяна. Доколкото тази преценка е единствено с оглед допустимостта по чл.303, ал.1 т. 1 ГПК, то тя не води до неправилност на постановеното определение, поради допуснато нарушение на процесуалния закон. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно е следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.