Определение № 408 от 02.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3248/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Вл.Б.-пълномощник на [фирма], против определение № 69 от 07.03.2014 г., по ч.гр.д. № 174/2014 г., по описа на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената му частна касационна жалба срещу въззивно определение № 256 от 25.09.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 330/2013 г. на Ямболски окръжен съд. С частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение,тъй като предходния тричленен състав на ВКС се е позовал на несъществуващо ТР № 1/2013 год.по т.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК.Иска се неговата отмяна. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС ІІ г. о. е приел позовавайки се на т.7,б.”а”, на ТР №1/9.12.2013 год. по т.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че частната жалба е процесуално недопустима,тъй като отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е правилно. Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма.Не подлежи на обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона, респективно в чл. 212 ГПК.Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес,т.е не я лишава от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила,без да се разглеждат неотносимите доводи за несъществуващо ТР № 1/2013 год.по т.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение