Определение № 126 от 04.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 196/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 НПК. С разпореждане № 556 от 20.02.2026 г по НЧХД № 257/26 по описа на Районен съд, Плевен, е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 43, т. 2 НПК. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано пред Районен съд, Плевен, по тъжба на Н. И. Ц. срещу К. М. Д. за престъпление по чл. 146 и по чл. 148 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Плевен, по правилата на местната подсъдност. С оглед на това, че подсъдимият е съдия в Районен съд, Плевен, съдиите от съда по подсъдност са депозирали отводи. В резултат на отводите е изчерпана възможността да бъде сформиран съдебен състав в съда, на който делото е подсъдно, което е обусловило необходимост от прекратяване на съдебното производство и сезиране на ВКС, на основание чл. 43, т. 2 НПК. Настоящата инстанция намира, че са налице основанията на чл. 43, т. 2 НПК, за промяна на местната подсъдност, поради следните съображения: Делото е образувано в съда, на който е подсъдно, но поради отводите на съдиите, не може да бъде сформиран състав, който да го разгледа. При това положение, необходимостта от провеждане на съдебно производство налага пренасяне на делото от Районен съд, Плевен, в друг, еднакъв по степен съд, който се намира в териториална близост със съда по подсъдност, а именно: РАЙОНЕН СЪД, ЛОВЕЧ. По изложените съображения, ВКС намери, че НЧХД № 257/26 по описа на Районен съд, Плевен, следва да бъде изпратено на Районен съд, Ловеч, за което да бъде уведомен първият съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО,