Определение № 9055 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2026 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област София против определение № 24929/20.06.2026 г. постановено по адм. дело № 5347/26 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена молбата му за изменение на определение № 19380 от 19.05.2026 г., постановено по адм. дело № 5347/2026 г. по описа на АССГ в частта относно присъдените разноски. Изложени са доводи за неправилност на определението поради необоснованост и противоречие с материалния закон– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на определението със законните последици. Ответните страни, К. С. Б. и В. С. Б., чрез адв. Д. Манолкова, оспорват частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделениечастната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащият на съдебен инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Б. и К. Б. срещу мълчалив отказ на Областния управител на област София да се произнесе по заявление вх. № ОА23-696-1/02.04.2026 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за поземлен имот с 21662.4820.262 и сградите с идентификатори 21662.4820.262.1 и 21662.4820.262.2 по КККР на [населено място], район [район], гр. София След образуване на съдебното производство административният орган е издал удостоверение изх. № ОА23-696-5/12.05.2026 г., с което е удостоверил липсата на съставен акт за държавна собственост за процесните имоти. С определение № 19380 от 19.05.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че с издаването на удостоверението е отпаднал правният интерес на жалбоподателите от оспорване, поради което е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството по делото и е осъдил Областна администрация на област София да им заплати разноски в размер на 1005,11 евро. С обжалваното определение № 24929/20.06.2026 г. Административен съд – София град е отхвърлил молбата на Областния управител на област София за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като е приел, че административният орган е дал повод за образуване на съдебното производство и че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 АПК за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите. Издаването на акта, чието издаване административният орган първоначално е отказал, включително и мълчаливо, извършено след подаването на жалбата до съда, следва да се приравни по правни последици на оттеглянето на административен акт. Това следва и от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК, която предвижда възможността административният орган да оттегли оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Макар съдебното производство да е прекратено поради отпаднал правен интерес, причината за отпадането му е издаването на исканото удостоверение след сезирането на съда. Бездействието на административния орган и формираният мълчалив отказ са дали повод за образуване на делото, поради което разноските правилно са възложени върху административния орган. Неправилен обаче е изводът, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 евро не е прекомерно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в началния етап на производството и по него не е проведено открито съдебно заседание. Осъществената адвокатска дейност се изчерпва с изготвянето и подаването на една обща жалба. Обстоятелството, че жалбоподателите са двама, не обосновава присъждането на по-високо възнаграждение, доколкото защитата им се основава на едни и същи факти и правни доводи и не са извършени отделни процесуални действия за всеки от тях. С оглед обема на действително предоставената правна помощ адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. – в размер на две трети от минималното възнаграждение, или 750 лв., равностойни на 383,47 евро. Към него следва да се прибави заплатената държавна такса от 10 лв., равностойни на 5,11 евро, поради което дължимите разноски възлизат общо на 388,58 евро. Като е отказал да измени прекратителното определение в частта за разноските над 388,58 евро, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в тази част, а в останалата част – оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 и ал. 3 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,