Определение № 6650 от 30.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2177/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Я. М. Р., от гр. Хасково срещу Постановление на Министерския съвет № 30 от 01.02.2021 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати при следните съображения: Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК регламентира като условие за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт наличието на личен правен интерес за лицето, сезирало съда. С определение по хода на жалбоподателката е указано в 7-дневен срок от съобщението да посочи правния си личен интерес от оспорване на Постановление на Министерския съвет № 30 от 01.02.2021 г. за структурни промени в системата на здравеопазването, като е предупредена, че при неизпълнение на указанията на съда в срок производството по делото ще бъде прекратено. В изпълнение на указанията на съда жалбоподателката сочи, че държавата е абдикирала от задълженията си и нарушава правата на деца, лишени от родителска грижа. Според жалбоподателката е прекратен трудовият й договор, но заповед за прекратяване не й е вречена. Доказателства за прекратяване на трудовия й договор жалбоподателката не представя. Наличието на правен интерес за оспорващия е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт съгласно цитираната норма. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях. Личният правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. В случая за жалбоподателката не е налице личен и непосредствен правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт, тъй като жалбоподателката сочи на евентуално засягане на трети лица, но не и засягане на нейната правна сфера. В този смисъл прекратяването на нейното трудово правоотношение се засяга от заповед с разпоредена такава правна последица, а не е пряко следствие в нейната правна сфера от оспорения подзаконов нормативен акт, още повече доказателства за такова прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката не са представени. Поради това за нея не е налице правен от обжалване интерес на Постановление на Министерския съвет № 30 от 01.02.2021 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. Липсата на правен интерес има за правна последица недопустимост на жалбата и прекратяване на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,