Решение № 4892 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „Гама проект“ АД, гр. Габрово, срещу Решение № 890/01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 103/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против Националната агенция за приходите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 19 от ЗНАП, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 92 878,36 лева и пропуснати ползи в размер на 384 347 лева, ведно със законната лихва, твърдяно причинени от отменено Разпореждане изх. № С240007-137-0000898/02.02.2024 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в частта относно отказа за отписване поради изтекла абсолютна давност на публични задължения до 31.12.2023 г. в размер на 92 878,36 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен акт, вреда и пряка причинна връзка. Излага съображения, че сумата 92 878,36 лева представлява реално претърпяна имуществена вреда, тъй като, ако публичният изпълнител беше приложил правилно закона и беше отписал задълженията като погасени по абсолютна давност, тази сума не би била насочена към НАП, а би останала в патримониума на дружеството. Поддържа се, че не е било налице доброволно плащане по смисъла на чл. 174 ДОПК, доколкото плащането е извършено от трето лице – купувач, в условията на наложени обезпечителни мерки и предприети действия по принудително изпълнение. Относно претенцията за пропуснати ползи се твърди, че дружеството е било принудено да продаде имотите си на цена, значително по-ниска от данъчната им оценка, поради противоправното поведение на публичния изпълнител и отказа да отпише погасените по давност задължения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Ответникът – Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че срещу „Гама проект“ АД е било образувано изпълнително дело за събиране на публични задължения, по което са предприемани действия по обезпечаване и принудително събиране, включително насрочване на публична продажба на част от имотите на дружеството. Установено е също, че в хода на изпълнителното производство дружеството е направило възражение за изтекла давност по отношение на част от задълженията, като първоначално публичният изпълнител е отказал отписването им, но впоследствие този отказ е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Съдът е приел за установено още, че преди окончателното произнасяне по спора за давността принудителното изпълнение е било спряно по искане на самото дружество, след внесена сума и поет ангажимент за ежемесечно погасяване на част от дълга. В този период „Гама проект“ АД е сключило договор за покупко-продажба на недвижими имоти с „Балеви груп 97“ ООД, като част от продажната цена е била преведена от купувача по сметка на НАП за погасяване на публични задължения. Постъпилата сума е била разпределена с разпореждане на публичния изпълнител, което е връчено на дружеството, не е било обжалвано и е влязло в сила. При тези факти административният съд е приел, че претендираните вреди не произтичат пряко и непосредствено от отменения отказ за отписване на задълженията, а са резултат от последващи самостоятелни действия на самото дружество, включително сключването на договора за продажба и необжалването на разпореждането за разпределение. Съдът е направил правен извод, че макар да е налице отменен по съответния ред акт на публичен изпълнител, не са доказани останалите задължителни предпоставки за ангажиране отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 19 ЗНАП, а именно наличие на подлежаща на обезщетяване вреда в твърдения размер и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и претендирания вредоносен резултат, поради което отхвърлил исковата претенция. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отговорността по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност, за реализирането на която е необходимо кумулативно наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и вредата. Наличието само на отменен административен акт не поражда автоматично право на обезщетение. Отмяната на Разпореждане изх. № С240007-137-0000898/02.02.2024 г. в частта относно отказа за отписване на публични задължения поради изтекла абсолютна давност установява първата предпоставка от фактическия състав, но не освобождава ищеца от доказване на останалите елементи – действително настъпила имуществена вреда и причиняване на тази вреда като пряка и непосредствена последица от отменения акт. Именно тези предпоставки не са установени по делото. Неоснователно е касационното оплакване, че сумата 92 878,36 лева представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда само поради това, че е била насочена за погасяване на задължения, които впоследствие са приети за погасени по давност. По делото е установено, че на 22.03.2024 г. „Гама проект“ АД се е разпоредило с недвижими имоти чрез договор за покупко-продажба, като в нотариалния акт страните са уговорили част от продажната цена да бъде насочена за погасяване на публични задължения към НАП. Постъпилата от купувача „Балеви груп 97“ ООД сума е разпределена с Разпореждане за разпределение изх. № С240007-125-0095294/22.03.2024 г., което е връчено на дружеството, не е обжалвано по реда на ДОПК и е влязло в сила. Към този момент спорът относно давността е бил висящ, а принудителното изпълнение е било спряно по реда на чл. 222а ДОПК. Следователно плащането не е резултат от реализирана публична продан или от принудително събиране чрез изпълнителен способ, а е последица от сключената от самото дружество гражданскоправна сделка и уговорения между продавач и купувач начин на плащане на продажната цена. Обстоятелството, че купувачът е превел сумата по сметка на НАП, не променя правния характер на плащането, тъй като то е извършено по волята и в интерес на продавача – длъжник за погасяване на публични задължения, посочени в нотариалния акт. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че касаторът не може в настоящото производство по ЗОДОВ да преодолее последиците от необжалваното разпореждане за разпределение на постъпилата сума. ДОПК предвижда специален ред за защита срещу действията и актовете на публичния изпълнител, включително срещу разпределението на постъпили суми. След като дружеството не е упражнило тази защита срещу разпределението от 22.03.2024 г., влязлото в сила разпореждане поражда своите правни последици и не може инцидентно да бъде обезсилено чрез иск за обезщетение. Исковото производство по ЗОДОВ не е средство за преразглеждане на стабилизирани актове на публичния изпълнител, нито за заобикаляне на специалния ред за оспорване, уреден в ДОПК. В този смисъл правилно съдът е съобразил и обстоятелството, че последващият отказ да бъде възстановена сумата е бил предмет на отделно съдебно производство, приключило с отхвърляне на жалбата на дружеството. Това допълнително изключва възможността настоящият иск да бъде използван като средство за постигане на резултат, който вече е отказан по специалния процесуален ред. Неоснователен е доводът, че чл. 174 ДОПК е неприложим, тъй като плащането било извършено от трето лице, а не лично от длъжника. Същественото в случая е не техническият наредител на превода, а основанието и икономическият резултат от плащането. Купувачът е платил сумата по уговорка с продавача и като част от механизма за уреждане на продажната цена. Погасяването на публичните задължения е било предвидено в нотариалния акт и е обслужвало интереса на продавача за осъществяване на сделката и заличаване на тежестите върху имотите. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че плащането не е следствие от принудително реализиране на имуществото от публичния изпълнител. В случая липсва пряко имуществено намаляване, което да произтича непосредствено от отмененото разпореждане за отказ от отписване по давност. Имущественото разместване произтича от договорното поведение на дружеството, от избрания от него начин на продажба и от необжалваното разпределение на постъпилата сума. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно претендираните пропуснати ползи в размер на 384 347 лева. Касаторът извежда тази претенция от разликата между данъчната оценка на продадените имоти и продажната цена, като твърди, че е бил принуден да продаде имотите на занижена цена поради поведението на публичния изпълнител. Този довод правилно е отхвърлен. Към датата на сделката – 22.03.2024 г., принудителното изпълнение е било спряно. Не е провеждана публична продан, не е извършено възлагане на имотите от публичния изпълнител и не са реализирани изпълнителни действия, които пряко да са довели до продажбата на всички имоти. Продажбата е извършена с нотариален акт по волята на дружеството и купувача, при договорена от тях цена и при договорен начин на погасяване на задължения към различни кредитори, включително НАП. При тези данни липсва основание да се приеме, че разликата между данъчната оценка и продажната цена е пряка и непосредствена последица от отмененото разпореждане на публичния изпълнител. Правилно първоинстанционният съд е отчел и че не всички продадени с нотариалния акт имоти са били предмет на насрочената от публичния изпълнител продажба. От доказателствата се установява, че на публична продан са били изнесени само част от имотите, докато с нотариалния акт дружеството се е разпоредило с по-широк обем имущество. Това обстоятелство прекъсва твърдяната причинна връзка между поведението на публичния изпълнител и продажбата на цялото имущество, още повече че по изпълнителното дело предходни търгове са приключвали без подадени наддавателни предложения. При такава фактическа обстановка не може да се направи обоснован извод, че ако отмененото разпореждане не беше издадено, дружеството със сигурност би реализирало имотите си на цена, равна или близка до данъчната оценка, или че би запазило възможността да продължи дейността си при по-благоприятни икономически условия. Пропуснатата полза като подлежаща на обезщетяване вреда не може да се основава на предположения, хипотетични очаквания или абстрактни пазарни възможности. Необходимо е да бъде доказана реална и сигурна възможност за увеличаване на имуществото, осуетена единствено от противоправното поведение на административния орган. В случая такава сигурна възможност не е установена. Данъчната оценка не е доказателство за пазарна цена, нито сама по себе си установява, че дружеството е могло реално да продаде имотите на стойност 933 225,50 лева. Още по-малко тя доказва, че разликата между данъчната оценка и продажната цена е настъпила именно вследствие на отменения акт, а не поради финансовото състояние на дружеството, наличието на други кредитори, възбрани, договорни отношения с купувача, липсата на интерес при предходни публични продажби или други икономически фактори. Следователно претенцията за пропуснати ползи е недоказана както по основание, така и по размер. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е съобразил принудителния характер на цялостната ситуация. Наличието на публични задължения, наложени обезпечителни мерки и образувано изпълнително дело не означава само по себе си, че всяко последващо разпореждане с имущество на длъжника е пряка последица от незаконосъобразен акт на публичния изпълнител. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ е необходимо конкретният вредоносен резултат да следва закономерно, пряко и непосредствено от отменения акт, без самостоятелната намеса на други юридически факти. В случая между отменения отказ за отписване по давност и претендираните вреди стоят редица самостоятелни обстоятелства: доброволно подадено заявление за спиране на изпълнението, спряно принудително изпълнение, висящ съдебен спор относно давността, сключен договор за покупко-продажба, уговорка между продавач и купувач за насочване на част от цената към НАП, необжалвано разпореждане за разпределение и наличие на други задължения и тежести. Тези обстоятелства изключват изискуемата от закона пряка причинна връзка. Като е достигнал до извод, че фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не е осъществен поради липса на доказани вреди в претендирания размер и липса на пряка причинна връзка с отменения акт, Административен съд – Габрово е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответника по касация не следва да бъдат присждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,