Определение № 901 от 12.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 628/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.второ вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против постановеното от състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд определение № 315 / 15.05.2012 год. по ч.т.д. № 247 / 2012 год., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството против въззивно определение № 105 / 10.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 3354 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия. С последното е потвърден отказа на Карловски районен съд, с определение от 29.09.2011 г. по гр.д.№ 879 / 2011 год., да прекрати производството по обезпечаване на доказателства, образувано пред него като съд по местонахождението на имота, строителномонтажни работи в който са обект на исканата в производството съдебно - техническа експертиза, и за изпращането му по компетентност, на основание чл. 117 ал.2 ГПК на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита ,че атакуваното определение толерира незаконосъобразното процедиране на първоинстанционния съд, който предвид възникналия спор относно приложимостта на договорно избрана местна подсъдност в производството по този ред, е следвало да спре същото до произнасяне по подадената частна жалба срещу определението от 29.09.2011 год. на Карловски районен съд. Навежда довод, че правният му интерес от обжалването се поддържа от подадена частна жалба срещу определението на Карловски районен съд от с.з. на 03.10.2011 год., за прекратяване производството по обезпечаване на доказателства, предвид изчерпване предмета му / приложена частна жалба вх.№ 10 445 / 06.10.2011 година /. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, ТК, състав на второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като по основателността й намира следното: С осъществяване на процесуалните действия по събиране на исканите за обезпечаване доказателства е реализиран и изчерпан предмета на производството, за местно компетентния съд по което жалбоподателят е повдигнал спор. Касае се за специфично производство, актът на съда за прекратяване на което не съставлява същинско прекратително определение, препятстващо развитието на производството по обезпечаване на доказателства или друго производство, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Напротив - само отказът за събиране на доказателствата обуславя допустима частна жалба - чл.208 ал.3 от ГПК. При грешка или опущение на съда по осъществяване предмета на производството, интерес от отстраняването им има само молителят, при това по реда на чл.253 ГПК. В този смисъл подадената от жалбоподателя частна жалба срещу определението на Карловски районен съд от 03.10.2011 год., с което е прекратено производството по обезпечаване на доказателства поради изчерпване на предмета му, се явява недопустима. Настоящият състав споделя съображенията в атакуваното определение, за отпаднал правен интерес от обжалване потвърдителното въззивно определение по отказа на първоинстанционния съд за препращане на делото на друг местно компетентен съд, на основание чл.117 ал.2 ГПК, с оглед междувременното изчерпване на производството по обезпечаване на доказателства. Наведените съображения, за саниране незаконосъобразните действия на първоинстанционния съд, са ирелевантни. От значение е фазата в която спорът за подсъдността заварва развитието на производството по обезпечаване на доказателства ,поради което произнасяне по същество по спора не би обусловило за производството каквито и да било правни последици. Още повече в същото съдебен акт по съществото на спор и със сила на пресъдено нещо не се постановява. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение