Определение № 1014 от 21.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 940/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Й. Д. - от [населено място] срещу Определение № 598 от 19.ІХ.2011 г. по ч.т.д. №526/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу Определение №3172 от 28.ІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 2245/2011 г. на СГС. По съображения, че е неправилно, тъй като е осъден и е загубил дело, за което не знае и е водено за имот с демонтирани на законно основание отоплителни тела, жалбоподателят иска след повторна преценка на доказателствата, изхождайки от изложените доводи и възражения, и в съответствие с правомощията си по служебното начало, съдът да приеме, че въпросът е за нищожността и недопустимостта на обжалваното определение, основано на нищожна и недопустима заповед, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, които излага. Жалбоподателят сочи и съображения в подкрепа на оплакването за нищожност и недопустимост на издадения изпълнителен лист и иска ВКС с решение да обяви издадената заповед за нищожна, да я отмени, както и изпълнителния лист и да прекрати производството по делото. С Допълване на касационна жалба жалбоподателят излага и съображения за несъвместимостта на приложените в настоящия казус правни норми, за несъвместимостта на заповедта по чл. 410 ГПК и нейните основания с правните норми на страна - членка на ЕС, като поддържа, че се проявяват редица нарушения на права, принципи и свободи, като Закона за енергетиката, е в нарушение на основни европейски правни норми - за собствеността, за свободата, за пазарната икономика, за свободната стопанска инициатива, за което излага подробни съображения, както и е в противоречие с вътрешното право - Закон за защита на потребителите. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна касационна жалба. С обжалваното определение състав на ВКС, ТК, е оставил без разглеждане частната касационната жалба на Д. Й. Д. - от [населено място] срещу въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед по чл. 410 ГПК, срещу която не е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, по съображения, че е недопустима, тъй като е срещу влязъл в сила съдебен акт. Изложени са съображения, че въззивното определение е постановено по чл. 407 ал. 1 ГПК, с което е изчерпан инстанционният контрол по отношение на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като въззивното определение не е акт по чл. 274 ал. 3 ГПК - първоинстанционното разпореждане за издаване на изпълнителен лист подлежи на двуинстанционно разглеждане, което е изчерпано с въззивното определение, съгласно т. 6 на ТР №12/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила. Определението е правилно. Тъй като длъжникът не е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение или част от нея в двуседмичен срок от връчване на заповедта, съгласно чл. 414 ГПК, с Разпореждане от 22.VІІ.2010 г. първоинстанционният съд е постановил да се издаде изпълнителен лист. Частната жалба на длъжника срещу това разпореждане, е разгледана от СГС и е приета за неоснователна поради липса на доказателства в подкрепа на твърдението на длъжника, че не дължи сумата по издадения изпълнителен лист. Това определение не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не се включва в определенията, за които е предвидено обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК - определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Проверката на правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е изчерпана с постановеното въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване. Затова правилно със сега обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената срещу него частна жалба. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение