Решение № 593 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 998/2008 г.
ВКСIII гражданско отделение19.06.2009 г.докладчик Капка Юстиниянова
Диспозитив
Оставя в сила решение № I* от 22.10.2007 г. по гр. д. № 241/2007 г. на Бургаския окръжен съд. Осъжда Д. Д. И. и И. Д. Х. да заплатят на Г. А. К. съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. възнаграждение за един адвокат.
Мотиви
Решение № 593 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 998/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Община гр. Н. и по касационна жалба на Д. Д. И. и И. Д. Х. ответници по делото против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № I* от 22.10.2007 г. по гр. д. № 241/2007 г., с което е оставено в сила решение № 67 от 01.04.2004 г. по гр. д. № 238/2003 г. на Несебърския районен съд, с което по иска на г. А. К. е прогласена нищожността на договор за замяна от 18.04.2003 г., по силата на който Община гр. Н. предоставя в собственост на Д. Д. И. и И. Д. Х. УПИ * - общински в кв. 101 по плана на к. к. Слънчев бряг - запад с площ 4000 кв. при посочени граници, като в замяна получава нива с площ 6848 кв. м в м. "Чешме тарла", представляваща имот № 0* в землището на с. Р., IV-та категория при посочени граници. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответникът Г. А. К. оспорва касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбите и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. За да прогласи нищожността на процесния договор за замяна съдът е приел, че същият е сключен в нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗОбС,кореспондиращ с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според които разпореждането с имоти частна общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината. Относно възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск, като предявен от лице, което не е страна по сделката и по възражение за нищожност на договора, с който ищецът е придобил върху заменения общински имот обособена част от общинско предприятие съдът е посочил, че договора за покупко-продажба е валиден, сключен в предвидената в Наредбата за търговете(отм.) обикновена писмена форма, тъй като търга е проведен по отменената процедура, с оглед датата на която е взето решение за провеждане на търга - до влизане в сила на § 13 от ПЗР на ПМС № 96/11.04.2001 г. Посочено е още, че закупената сграда има характеристиките по чл. 110, ал. 1 ЗС, което обуславя правния интерес на ищеца от предявения иск. Решението е правилно. По допустимостта на иска. Законосъобразен е извода на съда, че за ищеца е налице правен интерес от предявения иск, като собственик на сграда, трайно прикрепена към заменената общинска земя. Виждането на съда, че договора, с който ищецът е закупил, чрез проведен търг, обособена част от общинско предприятие е валиден, сключен в предвидената форма и поради това е произвел правните си последици е правилно, съобразено с разпоредбите на Наредбата за търговете (отм.), които са приложени точно към конкретните фактически обстоятелства. Ищецът е придобил сграда в чужд имот. За него е възникнала суперфициарна собственост върху вече построена сграда, което води до възникване и на ограничено вещно право на строеж. Съгласно чл. 64 ЗС суперфициарният собственик има право да ползва земята, върху която сградата е построена, както и да ползва земя доколкото това е необходимо за използване на постройката. В тази смисъл за ищецът не е без значение кой ще е собственик на земята - Общината или физически лица, тъй като неговата правна сфера, като носител на ограничено вещно право може да бъде накърнена, а това обуславя правния му интерес от предявения иск. По основателността на иска. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че договора за замяна на урегулиран общински имот със земеделска земя е нищожен, поради липса на взето решение за извършване на това разпореждане от общинския съвет - административноправен елемент от фактическия състав на договора предвиден в чл. 35 ЗОбС, аналогичен текст в чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, свързан с правното действие на договора. Правилно съдът е посочил, че представените извлечения от решения на общинския съвет, цитирани в договора за замяна, не съдържат взето решение за извършване на оспорената замяна. Липсва изразено съгласие по основни елементи на договора за замяна - не са посочени конкретните заменители, няма описание на насрещната престация, нейната парична стойност, възможност за парично уравнение при замяна на урегулиран общински имот с местонахождение к. к. Слънчев бряг срещу земеделска земя. Представените решения за изготвяне на частични подробни устройствени планове, обособяването на общински урегулирани поземлени имоти за "обезщетение" на определи лица, правилно са преценени от съда, че не съдържат съществени елементи по оспорения договор за замяна, поради което взето решение за нейното извършване няма. Липсата на решение на общинския съвет е дало основание на съда да приеме, че договорът е засегнат от порок водещ до нищожността му (и след сключването му няма взето решение от посочения орган за замяна на процесните имоти), който не е породил правно действие. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е нарушил материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила с присъждане на разноски в тежест на касаторите. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.