Определение № 89 от 25.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 679/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 09.06.2020г. молба от М. Е. М. чрез пълномощника адв. Т. за изменение на постановеното по делото определение в частта му за разноските, с което молителката е осъдена да заплати на Д. А. К. сумата 3840 лв. разноски за касационното производство. Според молителката присъденото възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 500лв. Освен това, ако не е представен списък на разноските, осъдителният диспозитив следва да бъде отменен изцяло. Ответникът по молбата Д. А. К. чрез пълномощника си адв. Б. взема становище за неоснователност на искането. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение, заплатено за отговора за касационната жалба, е определено въз основа на цената на иска, която е 135 000лв. и в съответствие с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. С постановеното по делото определение от 05.06.2020г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 22.07.2019г. по гр.д. № 180/2019г. на Бургаски апелативен съд по касационната жалба на М. Е. М., като последната е осъдена да заплати на ответника по жалбата Д. А. К. сумата 3840лева разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Направените разноски от страна на ответника са посочени в приложен от него списък на разноските и са доказани с договора за правна защита и съдействие, където е удостоверено плащането им. Предявената молба за изменение на определението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на възнаграждението по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е допустимо да бъде направено с молбата по чл.248 ГПК, тъй като производството пред Върховния касационен съд е приключило с определение по чл.288 ГПК, а това производство се развива в закрито заседание и страните не могат да се запознаят с направените от насрещната страна разноски и да възразят по размера им. Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая производството е по предявен от молителката иск по чл. 440 ГПК против Д. А. К. и Л. И. И. за установяване, че последният не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** с площ 370 кв.м. в [населено място], на [улица], заедно с построената в него триетажна жилищна сграда на площ 150 кв.м. Цената на предявения иск, равняваща се на данъчната оценка на имота, е 134 956,90 лв. видно от удостоверението на л. 22 от първоинстанционното дело. Минималното адвокатско възнаграждение за защита по иск с такава цена, определено по чл.7, ал.2, т.5 във вр. с чл.9, ал.3 и §2а от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3807 лв. С оглед на това, заплатеното възнаграждение в размер на 3840 лв. не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано. Видно, че и за предходните инстанции адвокатското възнаграждение е определяно и присъждано по същия начин. Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,