Определение № 460 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3407/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, чрез юрисконсулт П. П., против определение № 260014/04.09.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 272/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за изменение на постановеното по делото определение № 242/22.06.2020 г. в частта за разноските, като бъдат отменени присъдените в полза на адв. К. Л. Х., в качеството й на пълномощник на адв. С. Л. Б., разноски от 100 лева. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба - К. Л. Х. е подала отговор на частната жалба, като твърди, че частната жалба е недопустима и неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, като разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 242/22.06.2020 г., постановено по в. ч. г. д. № 272/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение № 2334/13.11.2020 г., постановено по в. г. д. № 1139/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд за изменение на въззивно решение № 1164/16.10.2019 г. в частта за разноските и са присъдени разноски в полза на адв. К. Л. Х., в качеството й на пълномощник на адв. С. Л. Б. − 100 лева, възнаграждение, определено при условията на чл. 38 ЗАдв. С обжалваното в настоящото производство определение № 260014/04.09.2020 г. по в. ч. гр. д. № 272/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд е оставено без уважение искането на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за изменение на определение № 242/22.06.2020 г. в частта за разноските, като бъдат отменени присъдените в полза на адв. К. Л. Х. разноски. Прието е, че не са налице условия за изменение на определението, тъй като разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и за тяхното присъждане съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Обжалваното определение е неправилно. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на ВКС, І г. о. и др./. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. /така определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК /така определение № 33/06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3952/2019 г. на ВКС, IV г. о./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение