Определение № 231 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Х. окръжен съд от 14.04.2010 г. по гр.д. № 161/2010, с което е отменено решението на Х. районен съд от 20.01.2010 г. по гр.д. № 2574/2009, като са отхвърлени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката С. О. Т., представлявана от адв. Д. В. от ХАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за спазването на давностния срок с подаването на искова молба до некомпетентен орган съгласно чл. 358, ал. 3 КТ, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата ОУ “Х. Б.”,[населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска се неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 363/01.09.2008, връчена същия ден, а исковата молба е постъпила в съда на 22.10.2009 г. Отводът на ответника за изтекла погасителна давност е основателен, тъй като жалбата до Р. Х. от 07.10.2008 г. от родители, общественици и кметовете на селата Г. и Д. Големанци срещу неназначаването на истцата на постоянна работа и приложената към нея подписка за подкрепа, подписана и от исцата, не съставлява искова молба срещу незаконното й уволнение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика не е представена и не съществува) нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Както в представените решения на Върховния касационен съд, така и в обжалваното решение е прието, че срокът за предявяване на исковете се счита спазен с подаването на искова молба до ненадлежен орган, но подадената жалба с приложената подписка не съставлява искова молба, тъй като не съдържа оплаквания за незаконност на уволнението нито искане за признаването на това и възстановяване на предишната работа. Повдигнатият правен въпрос няма и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че срокът за предявяване на исковете се счита спазен с подаването на искова молба до ненадлежен орган, но подадената жалба с приложената подписка не съставлява искова молба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение