Определение № 1663 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 921/2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Производството е образувано по молба на Л. И. Р. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение №128/29.06.2022г., постановено по гр.д.№896/2021г. на Троянския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Г. С. С., С. П. А., Н. П. А., Л. И. Р. и К. И. Б. на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [населено място] и [населено място], [община], в качеството им на наследници по закон на К. Р., починал на 10.10.1982г. С молбата за отмяна се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като се твърди, след влизане в сила на решението по допускане на делбата в хода на втората фаза на делбеното производство молителят узнал, че към момента на смъртта си Л. С. А. (внучка на К. Р.), починала на 13.05.2015г., е имала и съпруг - П. Н. А., който не е бил посочен в представеното по делото удостоверение за наследници и съответно не е участвал в първата фаза на делбеното производство. И тъй като съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, когато делбата е извършена без някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна, молителят поддържа, че предвид установеното ново обстоятелство, влязлото в сила решение по допускане на делбата следва да бъде отменено по реда на чл. 303 ГПК. Представя удостоверението за наследници, представено по гр.д.№896/2021г., както и удостоверение за наследници, издадено на 16.12.2024г. от Община Троян. Ответниците Г. С. С., С. П. А. и Н. П. А. изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като П. Н. А. се е отказал от наследството на съпругата си Л. С. А., за което представят доказателства - съдебно удостоверение изх.№8769/24.01.2025г., издадено от Софийския районен съд, в уверение на това, че П. Н. А. е подал молба с вх.№22902 от 23.01.2025г., с която се отказва от наследството на Л. С. А. и отказът е вписан в особената книга на съда под №195/24.01.2025г. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Л. И. Р. молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и спорните въпроси по които не подлежат на пререшаване. Производството за отмяна следователно е допустимо само когато за молителя не съществува друг ред за защита на законно признати права. По отношение на решенията, постановени в делбеното производство при неучастие на съсобственик (сънаследник), следва да се отбележи, че не препятстват възможността да бъде предявен последващ иск за делба на същия имот, но с участието на всички лица, за които се твърди, че имат права в съсобствеността, вкл. и лицето, което не е участвало в предходното делбено производство. По въпроса дали и това лице има права върху делбеното имущество, с постановеното по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК решение сила на пресъдено нещо не е формирана. Поради това последователно ВКС приема в своята практика, че по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК това съдебно решение не може да бъде отменено, ако се установи, че в делбеното производство не е участвал съсобственик (сънаследник). Когато съдебната делба е допусната, респ. – извършена без участието в делбеното производство на някой от действителните съсобственици, за всеки съсобствениците, независимо дали са участвали във вече приключилото делбено производство, съществува друг процесуален – исков ред за съдебна защита чрез предявяването на иск за делба с участието на всички съсобственици, поради което молбата за отмяна на такъв влязъл в сила съдебен акт (по допускането или извършването на съдебната делба), е процесуално недопустима. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение