Определение № 11793 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10972/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. М. Г., чрез адв. Болярски, против определение № 1502 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. М. Г., в частта й против разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г. на главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в УПИ ХХ – планоснимачен № 938, кв. 54 по ПУП на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали”, и е прекратено производството по делото в тази част. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение и се иска същото да бъде отменено в обжалваната му част и да продължи разглеждането на делото по същество и по отношение на разрешение за строеж с № 31 от 04.08.2021 г. издадено от главния архитект на община Момчилград. Жалбоподателката сочи, с влязло в сила решение е отменена заповед за одобрение на ПУП – ПЗ, именно на основата на който отменен ПУП е издадено процесното разрешение за свързано застрояване без нейно съгласие. Счита, че PC, което е предмет на обжалване е за строеж, който предстои да бъде извършен върху регулационната граница между нейния имот XIX-937 и съседния му УПИ ХХ-938, в кв. 54, по плана на Момчилград, поради което намира за несъответстващи на закона мотивите на съда за попадането й извън кръга от заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Заинтересованата страна – М. С. М., в срока по чл. 232 АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. Съдебното производство пред Административен съд – Кърджали е образувано след постановяването на определение № 1/03.01.2023 г. по адм. дело № 225/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отделена за разглеждане в самостоятелно производство жалбата на С. М. Г., против виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на "Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 ЗУТ), находяща се в УПИ XX – пл. сн. № 938, кв. 54 по плана на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали и против разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в УПИ XX– пл. сн. № 938, кв. 54 по ПУП на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали“. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. М. Г., в частта й против разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г. на главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в УПИ ХХ – планоснимачен № 938, кв. 54 по ПУП на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали”, и е прекратил производството по делото в тази част. В мотивите е прието, че жалбоподателката не е заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е съсобственик на съседен имот и не притежава вещни права върху УПИ ХХ – планоснимачен № 938, кв. 54 по плана на град Момчилград, в който ПИ е предвидено построяването на процесната жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница. Приел е, че жалбоподателката не попада и в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 39, ал. 2 от същия, предвид обстоятелството, че РС касае изграждането на нов строеж, а не на промяна на предназначението на част или на цяла сграда /която е съществуваща/ в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. И на последно място е счел, че жалбоподателката не притежава собственост или ограничени вещни права върху сградата и тъй като се касае за нов строеж, а не за преустройство, то спрямо нея не са налице и предпоставките на чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ. Съдебното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон. Със заповед № 387/16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за част от кв. 54, като от съществуващия УПИ Х-„за жилищно строителство и магазини“ са създадени УПИ XVI-826,1178, УПИ XVII-936, УПИ XVIII-1632, УПИ XIX-937 и УПИ ХХ-938, с режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване. Заповедта е била обжалвана, като с влязло в сила съдебно решение № 787 от 17.06.2024 г., постановено по адм. дело № 225/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, заповедта е била отменена, в частта й относно одобреното изменение на плана за застрояване, с която част, за новообразуваните УПИ ХIХ - 937 и УПИ XX – 938, кв. 54 по плана на гр. Момчилград, се определя режим на свързано нискоетажно жилищно застрояване. С оспореното разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г. на главния архитект на община Момчилград е разрешено извършването на строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в УПИ ХХ – планоснимачен № 938, кв. 54 по ПУП на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали”, одобрен със Заповед № 387/16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 ЗУТ разрешение за строеж, съответно актовете за неговото изменение и допълване, са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Съдът намира, че жалбоподателката С. Г. притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и жалбата ѝ срещу разрешение за строеж № 31/04.08.2021 г. е допустима. С решение № 787/17.06.2024 г. по адм. дело № 225/2021 г. Административен съд – Кърджали е отменил заповед № 387/16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград, в частта относно плана за застрояване (ПЗ), с който за УПИ ХIХ - 937 и УПИ XX – 938 е определен режим на свързано нискоетажно жилищно застрояване. Отмяната на ПЗ води до възстановяване действието на предходния ПУП (План за регулация и застрояване преди изменението от 2005 г.). Следователно действащият ПУП в момента на издаване на РС е предходният план, който е предвиждал общ УПИ и свързано застрояване между имота на жалбоподателката и имота, предмет на РС. Това становище е възприето ясно и категорично и в мотивите на ВАС в определение № 10629 от 22.11.2022 г. по адм. дело № 9197/2022 г., в което е прието, че определянето на кръга от заинтересовани лица при оспорване на визата и разрешението за строеж е възможно само след установяване кой ПУП е действал към момента на издаването им. От доказателствата по адм. д. № 3/2023 г., както и от тези по адм. д. № 225/2021 г., се установява безспорно, че предходният ПУП предвижда свързано застрояване между процесния УПИ и имота на жалбоподателката – по смисъла на т. 22 от § 5 от ДР на ЗУТ. Именно този режим на свързано застрояване е възпроизведен и в оспореното разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 г. на главния архитект на община Момчилград. Съгласно § 5, т. 22 от ДР на ЗУТ, свързаното застрояване представлява застрояване, при което сградите в два съседни имота са разположени на обща строителна линия или са функционално и конструктивно свързани. Следователно разрешеният строеж е структурно, пространствено и функционално свързан с имота на жалбоподателката, което по естеството си представлява пряко и непосредствено засягане на нейните права като собственик. От това следва, че има качеството на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ право на жалба имат собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване. При действието на предходния ПУП имотът на жалбоподателката и имотът на заинтересованата страна – възложител, представляват един обединен имот (общ УПИ „за жилищно строителство и магазини“) или най-малкото два имота, за които е предвидено общо свързано застрояване, което ги поставя в обща строителна зона, със споделени строителни линии и общи параметри на застрояване. Следователно С. Г. е носител на вещни права в поземления имот по смисъла на закона, тъй като строежът е предвиден в режим, който влиза в общата строителна линия на двата имота, строежът неизбежно определя застрояването и на нейния имот, както и чрез свързаното застрояване имотите фактически функционират като единен строителен парцел. Това я прави заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не е налице противоречие с цитираните в първоинстанционното определение актове на ВАС (определение № 14792/2020 г., определение № 6291/2023 г., определение № 5026/2020 г.), тъй като в тях няма свързано застрояване, не е налице отменено изменение на ПУП, което да възстанови общ строителен режим и не е налице ситуация, при която двата имота по предходен ПУП са били част от общ УПИ. Настоящият казус е съществено различен, което обосновава различен правен резултат. Изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес представлява неправомерно и необосновано ограничаване на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателката. Подобно ограничаване би довело до неоснователно „валидиране“ на разрешението за строеж, въпреки че то е издадено в противоречие с действалия по силата на закона предходен ПУП и въпреки императивната забрана на чл. 137, ал. 3 ЗУТ за започване и изпълнение на строителство при незаконосъобразни устройствени планове. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а съдът следва да продължи съдопроизводствените действия по същество. С оглед изложените мотиви, оспореното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд и състав за разглеждане на повдигнатия спор по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд