Определение № 3610 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1901/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по искане вх. № 7628/02.05.2024г. на Н. Д. Б.– ответник по делото, за допълване на постановеното по делото решение № 238/19.04.2024г. чрез присъждане в нейна полза на разноските за касационното производство. Насрещните страни - ищците Д. С. К. и Г. П. К., възразяват, че постановеното от касационната инстанция не съответства на искането на ответницата в касационната й жалба, както и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК), но неоснователно по следните съображения: Производството по делото е по спорна съдебна администрация, уредена в чл. 128 СК. Приложението на правилата на чл. 78 ГПК в този тип производства е предмет на разрешенията на ТР № 3/2023г. от 27.06.2024 год. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно, като на ищеца се възлагат разноските на ответника само при пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, а в останалите случаи разноските остават в тежест на ответника така, както са направени от него. В случая искането по чл. 128 СК е било частично уважено от първата инстанция; въззивната жалба на ответницата Б. е била частично уважена (първоинстанционното решение е частично отменено и частично потвърдено), а касационната жалба на ответницата Б. не е уважена изцяло, доколкото касационната инстанция е определила режим на лични отношения на бабата и дядото с внучка им, който е самостоятелен и не се съвместява с режима на бащата. Ето защо, в приложение на разрешенията на цитираното тълкувателно решение, в случая няма основание за съответно приложение на чл. 78, ал.3 ГПК и сторените от ответницата по делото разноски следва да останат в нейна тежест. Или искането по чл. 248 ГПК е неоснователно. Воден от горното, съдът