Определение № 471 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4592/2019 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от З. Т. А. в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на”МС –България”ЕООД срещу влязлото в сила определение № 2740 от 8.09.19.по ч.гр.дело № 5/19г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено определение № 27818 от 3.12.18г.по ч.гр.д.№ 15797/18г.на Софийски градски съд за прекратяване на производството. В молбата се твърди,че са налице основанията за отмяна на влязлото в сила определение по чл.303 ал.1 т.1, т.5 и чл.304 ГПК.Моли се съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното определение. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,като разгледа молбата за отмяна ,намира,че е недопустима. Съгласно приетото разрешение в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.17г.по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията,преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Настоящата хипотеза е такава, без да е налице визираното изключение.Частното производство е прекратено на друго основание.Прието е,че в исковата молба с вх.№ 61783 от 10.05.17г.на З. Т. А. като управител на „МС – България”ЕООД срещу председателите на СРС,62 състав,65 състав и 70 състав,”С.”ЕАД и ЧСИ М. Ц.,с рег.№ 840,не е било материализирано възражение по чл.423 ал.1 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.дело № 44445/12г.на СРС,79 състав и не е възникнало основание за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.423 ал.1 т.1,2,3 и 4 ГПК. По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.