Решение № 2897 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12444/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сенид“ ООД ЕИК 130419394 със седалище гр. Хисаря срещу Решение № 34110 от 17.10.2025 г. по адм. дело № 4096/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 5705 от 28.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществяване фактическия състав на нелоялната търговска практика. Твърди, че не е налице подвеждаща и невярна информация, тъй като тя съответства на строителната документация на обекта и оборудването му. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай че другата страна претендира адвокатско възнаграждение над установените минимални размери. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 5705 от 28.11.2024 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „Сенид“ ООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно наличието на сертифициран „балнеолечебен център“ към Спа хотел „Империя“ с адрес гр. Хисаря, ул. •••, като посочва на място в обекта чрез рекламни надписи на входа и на рецепцията на обекта, чрез рекламна табела в близост до обекта и чрез интернет сайта на обекта www.empire-hotel.eu, че стопанисваният от него обект е „балнеохотел“. Административният акт е мотивиран от фактическа страна с резултатите от извършена проверка на Спа хотел „Империя“, находящ се в гр. Хисаря, ул. •••, стопанисван от „Сенид“ ООД, при която е установено, че на фасадата на обекта е поставен рекламен надпис на английски език „Balneo & Spa hotel Empire”. Същият е поставен и на входа на обекта на стъклените врати, както и на вратите на всеки етаж. В обекта има рецепция с информация за предлаганите услуги и цени за тях за 2024 г. на „Balneo & Spa hotel Empire”. Извършен е преглед и на интернет сайт на хотела www.empire-hotel.eu, където е установено, че също има надпис „Balneo & Spa hotel Empire”. В описанието на мястото на настаняване е посочено, че „Хотел Empire в Хисаря предлага изискано Спа и Балнео изживяване с апартаменти и стаи за комфорт и релаксация“. На секция „Заведения“ е изписан текст „Empire Balneo & spa hotel”. На секция „Спа зона“ е изписан текст „Балнео & Спа“. Към момента на проверката е установено, че обектът разполага със Спа център, стопанисван от „Сенид“ ООД, за който има издаден сертификат № РС-20-309/05.07.2024 г., но хотелът не е сертифициран по смисъла на чл. 138, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) като „балнеолечебен (медикъл спа) център“. Направените констатации от органа са изложени в докладната записка на директора на Главна дирекция „Контрол на пазара“ и протокол от проведеното на 22.11.2024 г. заседание на КЗП. Въз основа на резултатите от извършените проверки председателят на КЗП е издал процесната Заповед № 5705 от 28.11.2024 г., с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП на „Сенид“ ООД е забранено да използва нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна и подвеждаща информация относно наличието на сертифициран „балнеолечебен център“ към Спа хотел „Империя“ с адрес гр. Хисаря, ул. •••, като посочва на място в обекта чрез рекламни надписи на входа и на рецепцията на обекта, чрез рекламна табела в близост до обекта и чрез интернет сайта на обекта www.empire-hotel.eu, че стопанисвания от него обект е „балнеохотел“. Въз основа на установената по делото фактическата обстановка административният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е законосъобразна. Изложил е мотиви, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа нелоялна заблуждаваща търговска практика. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С цел защита на потребителите от нелоялни търговски практики и техните вредни последици разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява използването на такива. Съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗПП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Съобразявайки установените по делото и неоспорени от страните факти, административният съд е формирал правилен извод, че „Сенид“ ООД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, доколкото е установено, че дружеството е предоставило информация за наличието на сертифициран „балнеолечебен център“ към Спа хотел „Империя“ в гр. Хисаря, който обаче не е сертифициран за дейността, която извършва. В разпоредбата на чл. 123, ал. 4, т. 3, б. „г“ ЗТ един от видовете хотели според функциите и предназначението им е „балнеохотел“, който е определен като хотел със сертифициран балнео (медикъл СПА) център по реда на наредбата по чл. 138, ал. 3 ЗТ (Наредба № 04-14 от 9 октомври 2019 г. за условията и реда за сертифициране на „балнеолечебен (медикъл спа) център“, „спа център“, „уелнес център“ и „таласотерапевтичен център“). Съгласно разпоредбите на ЗТ право да използват в наименованието си обозначението „балнеолечебен“ или да предоставят услуги, обединени под наименованията „балнеолечебни“ услуги, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в сградите или помещенията, получили сертификат за „балнеолечебен център“ по реда на ЗТ. Съгласно чл. 139 ЗТ сертифицирането на центровете по чл. 138, ал. 1 ЗТ се извършва с цел удостоверяване на пригодността на центъра за предлагане на балнеолечебни (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги, повишаване качеството на предлаганите услуги и гарантиране на правата и повишаване сигурността на потребителите на тези услуги. В случая е безспорно установено, че проверяваният обект не разполага със сертифициран балнеолечебен център. Представянето на информация за наличието на такъв представлява предоставяне на невярна информация, която въвежда потребителите в заблуждение и правилно е прието, че същата има или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което същият не би взел без нейното използване. Неоснователни са доводите касатора, че с поставените надписи не е дал подвеждаща и невярна информация, тъй като тя съответства строителната документация на обекта и оборудването му. Посочените доказателства представляват документи, свързани със строителството на обекта и не удостоверяват неговото сертифициране. Сертифицирането на обект като балнеологичен център става със заповед на министъра на туризма или оправомощено от него длъжностно лице съгласно чл. 141, ал. 11 ЗТ, каквато в случая не е представена. По изложените съображения съдът правилно е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Налице са предвидените в чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение