Определение № 10790 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П., против определение № 7008/15.08.2025 г., постановено по адм. дело № 342/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – Стара Загора, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Хасково е образувано по искова молба, подадена от И. Г. П. против Административен съд - Стара Загора, препратена в АС - Хасково по подсъдност от АС - Стара Загора, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 777 лв., причинени от ответника в резултат на нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснати по адм. дело № 151/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, а именно: неосигуряване на адекватни средства за защита и достъп до правна помощ. С определение № 6410/08.07.2025 г., постановено по делото, в изпълнение на дадените от ВАС указания, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в 7- дневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите в същата, като писмено, с прилагане на препис за ответника, посочи ясно, точно и конкретно защо намира правораздавателната дейност на АС Стара Загора за осъществена в нарушение на чл. 9 ДФЕС и чл. 35 ХОПЕС, в какво точно се изразява нарушението на посочените разпоредби и как същото е рефлектирало неблагоприятно върху него, какъв е механизмът на причиняване на твърдените неимуществени вреди, да посочи факти, с които да уточни проявленията на претърпените неимуществени вреди – как те са се проявили в ежедневието и здравословното му състояние и каква е причинната връзка между конкретната правораздавателна дейност и настъпилите неимуществени вреди. Изрично е посочено, че при неизпълнение на указанието в срок исковата молба ще бъде върната. Във връзка с горното, П. представил становище, в което посочил, че в хода на адм. дело № 151/2024 г. на Административен съд – Стара Загора ответникът не обезпечил безпристрастно и справедливо съдопроизводство, в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), като по този начин нарушил и чл. 35 от ХОПЕС и чл. 9 ДФЕС, чл. 168 ДФЕС, чл. 13 от Европейската социална харта и чл. 31 от Резолюция № (2015/2062/INI)) – 05.10.2017 г. на Европейския парламент. Изложено е още, че АС Стара Загора е следвало да осъди по адм. дело № 151/2024 г. Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода – София да подобри условията в същата, които били в явно нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, чл. 4 ХОПЕС, чл. 3 ЗИНЗС и на добрите медицински практики. С обжалваното в настоящото производство определение АС - Хасково прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочено е, че И. Г. П. не е успял да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата му молба, с която се твърди, че той е понесъл вреди във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснати по адм. дело № 151/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Не е успял да конкретизира точно в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС и коя норма от правото на Съюза АС Стара Загора не е приложил правилно. В заключение е посочено, че като цяло оплакванията на ищеца се свеждат до изхода от адм. дело № 151/2024 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят не посочва конкретни касационни основания за отмяна. От съдържанието на частната жалба не могат да се извлекат касационни основания, а единствено лични нападки към съдията докладчик по адм.дело № 342/2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в така подадената искова молба от страна на И. Г. П. не се твърди. Както правилно административният съд е приел, в исковата молба се твърдят нарушения на норми на чл. 6 ЕКПЧ, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 35 от ХОПЕС, чл. 9 ДФЕС, чл. 168 ДФЕС, чл. 13 от Европейската социална харта и чл. 31 от Резолюция №(2015/2062/INI)) - 05.10.2017г. на Европейския парламент, но по отношение на такива нарушения се произнася Европейският съд по правата на човека. Съгласно член 32 КЗПЧ юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47. Следователно, в процесния случай предявяването на иск по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда е процесуално недопустимо. За да бъде разгледана частната жалба по същество тя трябва да съдържа конкретно посочени пороци – чл. 218, ал. 2 АПК. Касационната инстанция дължи служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон. В процесния случай П. въобще не е конкретизирал в какво се изразяват твърденията му за нарушаване на правата му. Поради това, определението е правилно. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение