Определение № 60455 от 07.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2326/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Г. М. в качеството му на временен синдик на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н.) ЕИК[ЕИК] срещу разпореждане №260318 от 19.04.2021 г., постановено по т.д.№249/2018 г. на Окръжен съд-София за връщане на подадената от същия молба за отмяна вх. № 1810/26.02. 2020 г. на влязло в сила решение № 109/31.07.2019 г. по т.д. 0 249/2018 на ОС-София. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, доколкото съдът е върнал молбата по чл.303 ГПК като нередовна, поради невнасяне в срок на д.т. по нея, без да съобрази, че дружеството-молител е в несъстоятелност и молбата за отмяна е с последици, приравними на иск за попълване на масата на несъстоятелността, поради което и молителят следва да е освободен от предварително внасяне на държавна такса, съгласно чл.620 ал.5 ТЗ. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от страна на „Първа частна инвестиционна банка“АД, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима и е подадена в законовия срок. За да постанови обжалваното разпореждане, ОС-София се е позовал на обстоятелството, че с предходно разпореждане от 09.03.2021 г. подадената от временния синдик на „Айсберг Боровец ДМА“ЕООД/н./ молба е оставена без движение и указанията в него за внасяне на д.т. в едноседмичен срок не са били изпълнени, въпреки че временният синдик е бил редовно уведомен за това на 05.04.2021 г. Ето защо, съдът е се е позовал на разпоредбите на чл.306 ал.2 ГПК, чл.262 ал.2 т.2 и ал.3 ГПК и чл.261 ал.1,т.4 ГПК и е върнал така подадената молба като нередовна. В своята последователна съдебна практика ВКС приема, че делата за попълване на масата на несъстоятелността са не само тези, посочени в Глава 41 от ТЗ, но и всички дела, по които положително за несъстоятелния длъжник решение, независимо от вида на спора, би довело до увеличаване или запазване на масата и до по-голяма степен на удовлетворяване на кредиторите-така: /решение № 139/21.09.2017г. по т. д. № 555/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 266/10.03.2011г. по ч. т. д. № 123/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 92/16.02.2017г. по ч. т. д. № 2413/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 287/26.08.2020г. по ч. т. д. № 1341/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение №17 / 26.01.2021 г. по т.д. № 2883/2019 г. на Второ т.о. и др./. В определение №350/23.09.2020 г. по ч.т.д №1206/2020 г. и определение от 13.05.2020 г. по т.д. № 27/2020 г. е прието, че разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по дела за попълване на масата на несъстоятелността се прилага и по отношение на искове за отмяна на арбитражни решение по чл.47 ал.1 ЗМТА, предявени от синдика. Да се приеме обратното по отношение на молбите за отмяна на влезли в сила решения по разрешени във вреда на несъстоятелния длъжник съдебни спорове, какъвто е настоящият случай, би означавало неравноправно третиране на кредиторите в случая, когато се атакува, от синдика на длъжника в несъстоятелност, постановено окончателно арбитражно решение, от хипотезата, в която се атакува такова влязло в сила съдебно решение. В случая молбата за отмяна по чл.303 и сл. ГПК е предназначена да обслужи кредиторите в производството по несъстоятелност и не би следвало последните, да бъдат третирани по-неблагоприятно относно дължимите държавни такси от тези, търсещи правата си чрез упражняването от синдика на правото да иска отмяна на арбитражни решения чрез иск по чл.47 ал.1 ЗМТА. Впрочем, недвусмислено в тази насока е и практиката на самия ВКС по прилагането на разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ в самите производства по отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК-така Р №54/03.04.2017 г. по т.д. № 156/2017 г. на ТК,Първо т.о. –в частта за разноските. С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Доколкото държавната такса не се внася предварително по силата на закона, а от друга страна- молба за отмяна вх. № 1810/26.02. 2020 г. на влязло в сила решение № 109/31.07.2019 г. по т.д. № 249/2018 на ОС-София е надлежно администрирана още преди повдигането на спора за приложението на чл.620 ал.5 ТЗ, то последната следва да се докладва за образуване на отделно производство по нея. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение