Определение № 536 от 16.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 2781/2013 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 1642 от 18.07.2013г. по в. т. дело № 4254/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в осъдителната му част по отношение на банката. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Ответникът [фирма], [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 1381/26.07.2012г. по т. дело № 3355/2010г. на Софийски градски съд, ТО – 12 състав, ответникът [фирма] е осъден да възстанови по разплащателна сметка на [фирма] сумата 48 270,15 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2010г. до окончателното плащане, да плати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава за периода от 25.01.2010г. до 22.12.2010г. в размер 4 113,87 евро и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски общо в размер 19 917,24 лв. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК – на 15.08.2013г., предвид постановяване на решението на 15.07.2013г. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допустимостта на касационното обжалванe в размер 30 лв. и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер общо 102 454,23 лв., представляващо левовата равностойност на главницата и мораторната лихва, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 16.08.2013г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условия за спиране изпълнението на решение № 1642 от 18.07.2013г. по в. т. дело № 4254/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да възстанови по разплащателна сметка на [фирма] сумата 48 270,15 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2010г. до окончателното плащане, и да плати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава за периода от 25.01.2010г. до 22.12.2010г. в размер 4 113,87 евро. В частта, с която са присъдени разноски в размер 19 917,24 лв., въззивното решение не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК, поради което молбата в посочената част следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение