Определение № 12891 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Дефлорн МЛМ“ ЕООД и от „ ПроЛакт“ ЕООД със седалища в гр.София, подадена чрез процесуален представител адв. Р. Манолова-Йорданова от САК, срещу определение № 1063 от 12.09.2023г., постановено по адм. дело №834 от 2023г. на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалба на дружествата срещу Разпореждане № РоткЗЗК-3/ 13.06.2023г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, с което е отказано образуване на производство по постъпило искане от същите дружества за установяване на извършени нарушения по Глава III и Глава VII от ЗЗК от страна на ,Дафлорн“ ООД, „Медицински център Евроздраве - България” ООД, ,Дафлорн БГ“ ООД, Д. Пенева, Н. Александров, Г. Николова, С. Николова, Д. Митева, Патентно ведомство на Република България и Национална агенция по приходите. В частната жалба се твърди неправилност на постановеното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, във връзка с които с развити подробни доводи. Иска се отмяна на процесното определение и да се постанови определение, с което се отмени разпореждането на председателя на КЗК. От ответните страни няма постъпили становища по така подадената частна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид твърденията в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на първоинстанционен контрол е било Разпореждане № РоткЗЗК-3/ 13.06.2023г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, с което на основание чл.38 ал.4 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ е отказано образуване на производство по постъпило искане от същите дружества за установяване на извършени нарушения по Глава III и Глава VII от ЗЗК от страна на ,Дафлорн“ ООД, „Медицински център Евроздраве - България” ООД, ,Дафлорн БГ“ ООД, Д. Пенева, Н. Александров, Г. Николова, С. Николова, Д. Митева, Патентно ведомство на Република България и Национална агенция по приходите. С пространни мотиви съдът е приел, че разпореждането е правилно, постановено в съответствие с разпоредбата на чл.38 ал.4 от ЗЗК. За да постанови този резултат основно е приел, че са налице правните и фактически основания, мотивирали председателя на КЗК да постанови обжалваното разпореждане, а именно че формулираното в жалба искане до КЗК да установи визираните нарушения на ЗЗК, не отговаря на формалните изисквания за форма, съдържание и приложения на императивните изисквания в чл. 94, ал. 2 от ЗЗК, а именно искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 се подава по образец, утвърден от комисията и трябва да отговаря на изискванията за съдържание, въведени в чл. 71, ал. 1 от ЗЗК, в която се съдържат задължителните реквизити, на които искането следва да отговаря, за да е редовно. За констатираните нередовности КЗК е уведомила надлежно дружествата – жалбоподатели, но в указания срок нередовностите не са били отстранени, което е ангажирало процесуалната последица по чл.38, ал.2 от ЗЗК - председателят на комисията с разпореждане отказва да образува производство. При така установеното се налага извод, че определението на съда е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното разпореждане. Възраженията на касаторите по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на КЗК, възприети и от първоинстнационния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на производството по ЗЗК и правилно са приложени относимите процесуални правни норми, релевантни за образуване на производство пред КЗК по реда на ЗЗК. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред АССО, които пунктуално са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в частната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу определението на съда частна жалба е неоснователна, а определението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.236 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,