Определение № 2067 от 08.07.2026 г. на ВКС по д. № 1462/2026 г.

Производството е по реда на чл. 255, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 18221/18.06.2026 г. на въззиваемия, чрез неговия пълномощник адв. Св. З. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, за определяне на срок за постановяване на краен съдебен акт по в. гр. д. № 9939/2023 г. по описа на СГС, ВО, ІV-В състав. Съдията-докладчик по въззивното производство, а не съдебният състав (съдът по смисъла на чл. 255, ал. 2 ГПК) в Становището по чл. 255, ал. 2 ГПК е изяснил, че поради натовареност на отделението съставът от съдии, обявили делото за решаване, все още не е постановил решение. Съобразно установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за обезпечаване на правото на страните в съдебното производство за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС, които са въведени от националния законодател в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, преценката дали делото е разгледано своевременно се осъществява с оглед на общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Установява се, че в проведеното на 07.12.2023 г. о. с. з. въззивният съд е приключил съдебното дирене във въззивното производство и е дал ход на устните състезания. Съгласно правната норма, уредена в чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, съдът е длъжен да обяви решението си с мотивите най-късно в 1-месечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, т.е. в конкретния случай този законоустановен срок е изтекъл на 07.01.2024 г. Общоизвестен е фактът, че съдиите от І ГО и от въззивните граждански състави при Софийски градски съд са с изключително висока натовареност, поради което разумният срок за постановяване на краен съдебен акт след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е не повече от три месеца, в случай че делото не се отличава с изключителна правна и фактическа сложност, каквото не е процесното. Забава в произнасянето по съществото на спора от въззивния съд, продължила към настоящия момент 2 години и половина (30 месеца), е извън наложените в практиката на ЕСПЧ стандарти за разумен срок, като тя не може да бъде извинена с изтъкнатата от съдията докладчик в Становището по 255, ал. 2 ГПК причина, обусловена от натовареността на отделението. С оглед на така изяснените правнорелевантни обстоятелства ВКС достига до правния извод, че СГС не е осъществил уредените в чл. 235, ал. 5, изр. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК процесуални действия в разумен срок, поради което трябва да му бъде определен триседмичен срок за постановяване на краен съдебен акт по въззивното производство. До произнасяне на настоящата инстанция по подадената молба за определяне на срок при бавност не би се достигнало, ако своевременно съдебният състав от въззивната инстанция би осъществил незабавно всички процесуални действия, посочени в молбите на процесуалния представител на въззиваемия от 19.02.2026 г. и 23.03.2026 г. (арг. чл. 256, ал. 1 ГПК) – с последната е поискано определяне на срок при бавност, като липсват доказателства по делото, че тя е била надлежно администрирана. Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 257, ал. 2 ГПК