Определение № 1391 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 812/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба с вх. № 265898 от 30.11.2023 г., подадена от С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., срещу разпореждане № 261853 от 23.10.2023 г. на Окръжен съд – Варна по в. ч. т. д. № 1555/2012 г. за връщане на основание чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК на подадена от тези страни частна жалба с вх. № 8603 от 19.03.2019 г. срещу определение № 803 от 01.03.2019 г., постановено по същото дело. С последното са били оставени без уважение като неоснователни молбите на С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., инкорпорирани в частни жалби с вх. № 22790/08.08.2017 г. и с вх. № 22789/08.08.2017 г., за възстановяване на основание чл. 64, ал. 2 ГПК на срока за обжалване на определение № 1901/20.06.2017 г. и определение № 1898/20.06.2017 г., двете постановени по в. ч. т. д. № 1555/2012 г. на Окръжен съд – Варна. Жалбата е била адресирана до Апелативен съд – Варна, който с определение № 246 от 12.04.2024 г. е прекратил образуваното пред него в. ч. т. д. № 169/2024г. и е изпратил частната жалба по компетентност на ВКС по съображения, основани на ТР 2/23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС с оглед предмета на атакуваното разпореждане. В частната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателите излагат съображения, че съдът не е следвало да се произнася в обжалвания смисъл преди влизане в сила на определението по предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси, както и че съдът има достъп до всички данни по чл. 83, ал. 2 ГПК и не са били налице основания за връщане на жалбата им. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Правилна е констатацията на състава на Апелативен съд – Варна в определение № 246 от 12.04.2024 г. по в. ч. т. д. № 169/2024 г., че компетентен да се произнесе по подадената частна жалба срещу обжалваното разпореждане, с което въззивният съд е върнал частна жалба с вх. № 8603 от 19.03.2019 г. срещу постановеното от него определение № 803 от 01.03.2019 г., е Върховният касационен съд. С ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г., общото събрание на ГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, са действия по администриране, които не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Поради това компетентен да се произнесе по частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба или частна касационна жалба е Върховният касационен съд, а не апелативен съд. Когато производството по чл. 64, ал. 2 ГПК е свързано с администриране на касационна или частна касационна жалба, компетентен да се произнесе по частна жалба срещу отказа за възстановяване на срок е отново ВКС, а не съответният апелативен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, предвид следното: С разпореждане № 265129 от 17.12.2021 г. по в. ч. т. д. № 1555/2012 г. на Окръжен съд – Варна е оставена без движение подадената от С. Г. С. – лично и като пълномощник на С. И. С., частна жалба вх. № 8603 от 19.03.2019 г. срещу определение № 803 от 01.03.2019 г., и е указано на жалбоподателите в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за внесена държавна такса за производството в размер на 15 лв. В срока за изпълнение на указанията С. Г. С. и С. И. С. са депозирали молба за освобождаването им от задължение за внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Молбата е оставена без уважение с определение № 260257 от 27.04.2022 г., което е обжалвано с частна жалба и е потвърдено с определение № 434 от 29.06.2022 г. по в. ч. т. д. № 347/2022 г. на Апелативен съд – Варна, последното – след подадена частна касационна жалба, недопуснато до касационен контрол с определение № 500 от 28.06.2023 г. по ч. т. д. № 310/2023 г. на ВКС, ІІ т. о. След влизане в сила на определението по чл. 83 ГПК съдията – докладчик по в. ч. т. д. № 1555/2012 г. на Окръжен съд – Варна съд е постановил разпореждане № 261447 от 26.07.2023 г., с което повторно е указал на С. и С. С. да внесат държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв. на основание чл. 19 от ТДТССГПК. Съобщенията, с приложен към всяко от тях препис от разпореждане № 261447 от 26.07.2023 г., са надлежно връчени на страните на 14.08.2023 г. На 18.08.2023 г. по делото е постъпила молба от С. и С. С., съдържаща ново искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената частна жалба. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 261853 от 23.10.2023 г. съдията – докладчик от Окръжен съд – Варна съд е върнал частна жалба с вх. № 8603 от 19.03.2019 г., след като е приел, че не са изпълнени редовно съобщените на жалбоподателите указания за внасяне на държавна такса. В мотивите към разпореждането са изложени съображения, че при наличие на влязло в сила определение за оставяне без уважение на искането за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, повторно направеното искане за освобождаване от такса на същото основание е недопустимо, доколкото молителите не сочат да е налице промяна в обстоятелствата, а невнасянето на таксата съставлява основание по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на частната жалба. Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, приложима и за частните жалби срещу разпорежданията на съда съгласно чл. 279 ГПК, подадената от страната жалба се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. За да се приложат последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е необходимо страната да е била уведомена за констатираните нередовности на жалбата и да не ги е отстранила в предоставения за целта срок. Както се посочи, частните жалбоподатели С. и С. С. са подали частна жалба срещу определение на Окръжен съд – Варна, която е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса и в срока за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата са сезирали съда с искане да бъдат освободени от задължението за внасяне на дължимата за производството държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Искането е оставено без уважение, а с окончателно определение на ВКС от 28.06.2023 г. въззивното определение, потвърждаващо отказа, не е допуснато до касационен контрол. С влизане в сила на първоинстанционното определение е разрешен въпросът за дължимостта на държавната такса и повторно направеното от жалбоподателите искане за освобождаване от заплащане на такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, без посочване на относими към фактическия състав на чл. 83, ал. 2 ГПК новонастъпили обстоятелства, правилно е преценено от съдията – докладчик като процесуално недопустимо. Бланкетният характер на повторното искане, подаването му след окончателно произнасяне, при изчерпан ред за инстанционен контрол за отсъствие на основание по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на такса, съставлява нарушение на изискването на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните в гражданския процес. С оглед на това, неоснователен е поддържаният пред настоящата инстанция довод, че Окръжен съд – Варна е върнал частната жалба преди да изчака влизането в сила на определението, с което е оставена без уважение молбата на настоящите жалбоподатели по чл. 83, ал. 2 ГПК. Противно на твърдението им, същото е влязло в сила на 28.06.2023г., като след това на жалбоподателите са дадени нови указания за внасяне на държавната такса и им е предоставен нов едноседмичен срок за изпълнението на тези указания. Видно е, че преди постановяване на обжалваното разпореждане, при правилна констатация за окончателно разрешаване на въпроса за дължимост на държавна такса за производството, и при липса на новонастъпили обстоятелства след стабилизиране на първоинстанционното определение по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдията – докладчик е предоставил повторно срок за внасяне на държавната такса, от чието заплащане частните жалбоподатели не са освободени. Жалбоподателите са били изрично предупредени за последствията от неизпълнение в срок на дадените с това разпореждане ясни, конкретни и недвусмислени указания, но въпреки това не са представили доказателства за изпълнението им в срок. При тези обстоятелства по делото изводите на съдията – докладчик по в. ч. т. д. № 1555/2012 г. на Окръжен съд – Варна за неизпълнение в срок на дадени указания за отстраняване на нередовности на подадената частна жалба и за прилагане на последиците по чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, се явяват законосъобразни. В зависимост от изхода на производството и на основание чл. 77 ГПК частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на Върховен касационен съд държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лв. на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, І т. о.