Определение № 479 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 910/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Ц. П. Х., чрез пълномощник адв. Н. А. от АК – М. молба, с която се иска отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 219/27.05.2022 г. по гр.д № 3060/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е обявен за окончателен сключеният на 18.05.2018 г. предварителен договор, по силата на който, Х. З. Т. и М. Ц. Т. се задължават да продадат на Н. Н. С., следния недвижим имот: УПИ, пл.№ от кв.44 по плана на [населено място], общ.Б., обл.М., с площ от 4 000 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ ...и УПИ.... от същият квартал, ведно с построената в имота сграда- колиен кантар със застроена площ от 30 кв.м., както и всички подобрения в имота, за сума в размер на 18 000 лв., изплатена изцяло. Молителят твърди, че недвижимия имот, предмет на делото е бил изнесен на публична продан от ЧСИ -А. В., peг. № 747 по изп.д. № 144/2012 г. /с взискател „Алианц Банк България'' АД, [населено място]/, която се провела на 17.09.2021 г. и той като единствен участник в тази продан бил обявен за купувач на същия с Протокол от 17.09.2021 г. С постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2021 г. влязло в законна сила на 01.02.2022 г. /тъй като публичната продан била обжалвана от длъжниците Х. З. Т. и М. Ц. Т./, вписано в Агенция по вписванията, Служба по вписванията М., вх. рeг. № 1604/04.04.2022 г., Акт №, том, имота му бил възложен от ЧСИ. Поискал въвод от ЧСИ и такъв бил насрочен за 12.07.2022 г. На същата дата в канцеларията на ЧСИ разбрал, че има пусната молба от лицето Н. С., в която е направено искане за отлагане на насрочения въвод във владение в имота, тъй като С. заявил за имота права, които изключват правата на взискателя. Сочи се, че публичната продан била разгласена, като надлежно били уведомени всички страни, включително и Н. С., Х. З. Т. и М. Ц. Т. /последните двама- родители на съпругата на Н. С./. Въпреки това Н. С. подал искова молба против Х. и М. Т. за обявяване на предварителния договор за окончателен. Молителят твърди, че узнал за решението на съда на 12.07.2022 г. Счита, че според разпоредбата на чл. 304 ГПК, се явява трето лице, което може да иска отмяна на решението, спрямо което решението има сила, независимо, че не е бил страна по делото. Писмен отговор по молбата за отмяна е подаден само от Н. Н. С.. В същия е изразено становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, нормата на чл. 304 ГПК свързва отмяната по молба на трето лице с необходимото другарство в двете му проявни форми - задължително и факултативно. По този начин законът защитава правото на участие в делото на тези лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, но са били лишени от участие в производството по неговото постановяване. Разглежданият случай не е такъв. Молителят не се легитимира от кръга на тези трети лица, които като участници в неделимо спорно правоотношение имат качеството на необходим другар и спрямо които влязлото в сила решения по гр.д № 3060/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана разпростира силата си на пресъдено нещо. Х. претендира, че е носител на правото на собственост върху имота предмет на предварителния договор, придобит от него, чрез публична продан по изпълнително дело, с твърдения, че имота бил възбранен, преди образуване на гр. д. № 3060/2021 г. По този начин отрича правата, на Н. Н. С. по влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, тъй като наложени възбрани преди вписването на исковата молба могат да се противопоставят от трети лица на ищеца- купувач по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ето защо молителя не е легитимиран да подаде молба за отмяна на основанието по чл. 304 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, т. 10, за да е редовна и процесуално допустима, в молбата за отмяна трябва да се изложени твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на необходим другар и поради това счита, че е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Когато Върховният касационен съд в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството "необходим другар" на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.