Определение № 11880 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Соф. Ам Лизинг“ ООД представлявано от неговия управител Т. З. чрез процесуален представител срещу определение № 15120 от 20.08.2024 г., постановено по административно дело № 8294/2024 г. от Административен съд София – град (АССг), с което производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - Началникът на 03 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (03 РУ-СДВР) след получаване на препис от жалбата с указания за възможността в да подаде възражение с писмени доказателства, но такива по делото не са постъпили, като не е изразено и становище по основателността ѝ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да прекрати производството по делото АССГ приема, че същата е недопустима, поради това, че обжалваната от „Соф. Ам Лизинг“ ООД заповед № №227з-903/19.07.2024 г., издадена от началника на 03 РУ-СДВР не засяга пряко негови права и интереси. Определението е правилно, макар съдът да е пропуснал да остави без разглеждане подадената от дружеството жалба като недопустима, след което да прекрати производството по делото, съгласно чл. 159, т. 4 АПК. В процесната пред АССг заповед е посочено, че на 23.04.2024 г. е образувана преписка с рег. № 226р-15809/2024 г. относно задържано МПС, обявено за издирване от друга държава-членка на ЕС – Република Словакия с Шенгенски идентификатор SKVV000001417160000 02, създаден на 15.01.2024 г. Процесното МПС е открито и транспортирано до сградата на 03РУ-СДВР на 13.05.2024 г., като е предадено от представител на „Соф. Ам Лизинг“ ООД с протокол по чл. 84, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). На същата дата е изпратен формуляр за обмен на информация с Бюрото „СИРЕНЕ“, а на 15.05.2024 г. е получен отговор, че сигналът е предаден на словенските власти. Последните уведомяват органа, че посоченото МПС е обект на противозаконно отнемане и за името на собственика му. На 10.06.2024 г. от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – Бюро „СИРЕНЕ“ е получен отговор, че сигналът за издирване на МПС е валиден и собственикът е упълномощил конкретно лице, което ще репатрира автомобила. Въз основа на тези фактически установявания органът с обжалваната пред АССГ заповед разпорежда спазване на конкретна заповед, с която е създадена организация за прилагане на чл. 84 ЗМВР и е определил ред за осъществяване на контрол за връщане на процесното МПС. При така установеното настоящият състав намира, че правилно АССГ приема, че в случая заповедта да е издадена по реда и на основанието по чл. 84, ал. 8 ЗМВР, при което с нея не е засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на частния жалбодател, при което са налице предпоставките по чл. 159, т.4 АПК и жалбата срещу нея е следвало да бъде оставено без разглеждане, а производство по образуваното по нея административно дело прекратено. Неоснователни са наведените доводи, че заповедта е постановена без да е извършена проверка за наличие на предпоставките за издаването ѝ, предвид установеното по-горе съдържание на същата. Със заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР не се засягат претендирани субективни права и законни интереси на частния жалбоподател, тъй като актът няма за предмет засягане на правата на собственост или други права върху вещта, а възстановяване на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т. 3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра. Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на собственост върху вещта, не е пряко, то не е в резултат на действието на административния акт, с който се разпорежда връщане на вещта на правоимащото лице от държавата – членка, подала сигнала. На следващо място, правилен и съответен на закона е и изводът на първоинстанционния съд, че за разлика от правните последици на заповедта по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, при издаване на акт по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, който не е благоприятен за адресата, би бил налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорваното му по съдебен ред, в който смисъл са и цитираните в обжалваното определение съдебни актове на ВАС. Всички аргументи, изложени в частната жалба имат отношение към законосъобразността на атакуваната пред АССг заповед, но не обуславят допустимост на оспорването й. Обосновано административният съд се е съобразил с установената съдебна практика по тълкуване и прилагане на чл. 84 от ЗМВР като правилно е определил вида на административния акт, неговото съдържание и правни последици, които имат значение за определяна допустимостта на неговото оспорване от дружеството. Твърденията за възникване на право да бъде върната веща на жалбодателя не подлежат на проверка в настоящото производство, защото оспорената пред първоинстанционният съд заповед има друго предметно съдържание. Аналогично не подлежат на разглеждане в това производство и съображенията за добросъвестност на жалбоподателя при придобиване на автомобила, висящи спорове за собственост и образувани прокурорски преписки и други. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение