Определение № 28 от 06.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 134/2018 г.

Образувано е по частна жалба на И. Д. П. и Г. Д. П. срещу определение от 05.10.2017 г., постановено по гр. д. № 539 /2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което на основание чл.248,ал.3 ГПК двамата са осъдени да заплатят на З. Г. В. и С. С. П. 575 лева разноски за въззивното производство, от които 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение, 25 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение на вещо лице. Присъдени са направени разноски за отхвърлено искане по чл.30 ЗН на всеки един от частните жалбоподатели за намаляване на две дарения и възстановяване на запазена част от наследство и е отхвърлен иск за делба на земеделски имот по отношение на всеки един от частните жалбоподатели. В производството по исканията по чл.30 ЗН е образувана маса по чл.31 ЗН. Насрещните страни З. Г. В. и С. С. П. в писмен отговор оспорват основателността на частната жалба. Частната жалба е неоснователна поради следното: Неоснователен е доводът, че в първа фаза на съдебна делба не се присъждат разноски, когато страните са направили искане по чл.30 ЗН и са поискали допускане на делба и съдът е намерил исканията и искът за неоснователни. Неоснователен е и доводът, че въззивният съд не е изложил мотиви за дължимостта на разноските - поддържане на неоснователни искове /искания/ по чл.30 ЗН и за делба. Твърдението е не е вярно, изложени са мотиви и те са законосъобразни. Жалбоподателите твърдят, че адвокатското възнаграждение е несъразмерно високо за дело за делба на земеделски имот. Д. е неоснователен, както беше посочено, частните жалбоподатели са двама и освен иск за делба са предявили и искове /искания, защото са въведени по предвидения за делбеното производство облекчен ред по чл.343 ГПК/ по чл.30 ЗН, при което съдът е образувал маса по чл.31 ЗН и я е оценявал – възнаграждението е по четири иска и делото е с правна и фактическа сложност. Освен това не са превишени и минималните размери на адвокатките възнаграждения. Според тях минималните възнаграждения са в следните размери: 2 по 300 лева за исковете по чл.30 ЗН, съгласно чл.7,ал.1,т.4 и 2 по 300 лева съгласно чл.7,ал.4,изр.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общо 1 200 лева. Дори да се вземат предвид само минималните размери на възнагражденията по отхвърлените искове за делба, те са в по-висок размер от присъдените. Поради това е неоснователен и доводът, че с осъждането за разноски въззивният съд е наказал частните жалбоподатели. Поради изложеното частните жалби са неоснователни, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Поради изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждане на сумата 150 лева за разноски за процесуално представителство съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното настоящият състав