Решение № 5212 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2013 г.

Решение № 5212 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14996/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общинския съвет - Белово, представляван от председателя му Костадин Варев, подадена чрез адв. Цветелина Митева, срещу решение № 508 от 27.09.2013 г., постановено по адм. дело № 431 от 2013 г. от Административния съд - Пазарджик. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - областният управител на област Пазарджик, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Пазарджишкият административен съд е отменил решение № 356 от 29.03.2013 г. на Общинския съвет - Белово, прието с протокол № 35 от 29.03.2013 г., с което е дадено съгласие за отдаване под наем чрез публично оповестен конкурс на масивна сграда на три етажа - публична общинска собственост, с идентификатор 03592.502.1207.1 по КККР на гр. Белово, приети са конкурсни условия и е допуснато предварително изпълнение на решението. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на общинския съвет е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), тъй като с решението се предвижда отдаването под наем на целия имот, а не на части от него, но в него е записано, че част от сградата е предоставена за ползване или под наем, т.е. направено е уточнението, че не целият имот, който се отдава под наем, е свободен. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за недопустимост на оспорването на процесното решение от областния управител. Оспореното решение на общинския съвет е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 23 от ЗМСМА. В чл. 21 от ЗМСМА са уредени правомощията на общинските съвети. Според ал. 1, т. 8 на този текст общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Процесното решение на общинския съвет е във връзка с управлението на публична общинската собственост и следва да съответства на принципа, прогласен в чл. 140 от Конституцията - да се използва и управлява в интерес на териториалната общност, както и да съответства на реда, установен със специалните закони, относими към собствеността. Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА областният управител упражнява контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети. Същото правомощие се извежда и от разпоредбата на чл. 32 от Закона за администрацията, съгласно която областният управител може да оспорва незаконосъобразни административни актове по реда на ЗМСМА. В ТР № 5 от 2008 г. на ОСК на Върховния административен съд е дадено подробно тълкуване на посочените разпоредби, съгласно което правомощието на областните управители е да контролират законосъобразността на всички актове на общинския съвет, тъй като в закона не са визирани някакви ограничения и изключения от това правило. Фактически достатъчно условие е наличието на акт на орган на местното самоуправление, по отношение на който е констатирана материална или процесуална незаконосъобразност от страна на областния управител. Този извод за характера на решенията на общинския съвет следва от статута на този орган на местна власт и от неговите правомощия. Той управлява общинската собственост в обществен интерес. Поради това винаги подлежи на контрол спазването на това изискване при разпореждането със и управлението на имоти - общинска собственост. С оспореното решение Общинският съвет - Белово, е дал съгласие за отдаване под наем чрез публично оповестен конкурс на масивна сграда на три етажа, представляваща публична общинска собственост с идентификатор 03592.502.1207.1 по КККР на гр. Белово, с предназначение здравно заведение и част от масивна сграда на един етаж с площ 21,60 кв. м с предназначение гараж за срок от 10 години. С решението изрично е предвидено, че кандидатът трябва да се съобрази с факта, че част от сградата е предоставена за безвъзмездно ползване, а други самостоятелни помещения от същата сграда са отдадени под наем. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените към преписката договори между община Белово и трети лица. Съгласно чл. 14, ал. 7, изр. 1 от ЗОС свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Законът изрично урежда, че под наем могат да се отдават свободните имоти или части от свободни имоти, които са публична общинска собственост. В случая, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, административният орган е взел решение за отдаване под наем на цялата сграда - публична общинска собственост, като тази сграда не е свободна. Поради това, като е приел, че оспореният административен акт противоречи на цитираната законова разпоредба, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,