Определение № 876 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 459/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. №35045/23.12.2025г. на Р. Д. С.- Й., чрез пълномощника й по делото адв. Н. М., срещу разпореждане №5524 от 13.11.2025г., постановено по в.ч.гр.д. №3375/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е върната подадената от нея частна касационна жалба вх. №5959/05.03.2025г. срещу Определение №292/03.02.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№3375/2024 г. по описа на Апелативен съд- София. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата представлява незавършен и неподписан текст от шест страници, като въпреки дадените й указания и предоставената й възможност жалбоподателката не е представила жалбата в цялост. След оставянето й без движение по делото са постъпили множество заявления, подадени от пълномощника на жалбоподателката адв. Н. М. и подписани от нея, съдържащи различни искания, като от същите недвусмислено се налага изводът, че частната жалба се поддържа. Предвид горното следва да се приеме, че са отстранени първоначалните й нередовности, свързани с неподписването й, и същата е процесуално допустима. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение №6/2017 от 15.01.2019г. по тълк.д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на частните жалби съдът решава сам и по същество поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение само да ориентират съда за становището на страната. Предвид горното обстоятелството, че частната жалба не е представена в цялост от жалбоподателката не е пречка за разглеждането й по същество. С обжалваното разпореждане, за да постанови връщане на подадената от Р. Д. С.- Й., чрез пълномощника й по делото адв. Н. М., частна касационна жалба вх. № 5959/05.03.2025г. срещу Определение №292/03.02.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№ 3375/2024г. по описа на Апелативен съд- София, съдът е приел, че тя не е отстранила нередовностите й в предоставения за това срок. При извършената служебна проверка настоящият състав на съда намери, че обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията в частната жалба за нищожност на разпореждането. Според Тълкувателно решение №1/2012г. по тълк.д.№1/2011г. на ОСГТК на ВКС съдебното решение е нищожно в случаите на постановяването му от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не е подписано от членовете на съдебния състав, ако не е в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при тълкуване. В случая такива пороци на обжалваното разпореждане не са налице.То е постановено от законен състав на съда, в рамките на правораздавателната му компетентност, при спазване на изискуемата писмена форма, подписано е от съдията, който го е постановил, и формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда е разбираема и логически последователна. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателката, че обжалваното разпореждане е недопустимо. Процесуална недопустимост на съдебния акт би била налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск- по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и когато съдът в нарушение на диспозитивното начало в процеса се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него. В случая настоящият състав на съда не констатира подобни пороци на обжалваното разпореждане. Обжалваното разпореждане е правилно. Р. Д. С.-Й., чрез пълномощника й адв. Н. М., е подала частна касационна жалба вх. № 5959/05.03.2025г. срещу Определение №292/03.02.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№ 3375/2024г. по описа на Апелативен съд- София. Същата е била оставяна без движение с разпореждания на съда от 06.03.2025г., 13.04.2025г. и 16.09.2025г., с последното от които на жалбоподателката отново са били дадени указания да представи жалбата в цялост и подписана от пълномощника адв. Н. М., както и да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съдът изрично е указал на страната, че с оглед процесуалното й поведение и това на нейния процесуален представител, свързано с неизпълнение указанията на съда по отстраняване на нередовността на подадената на 05.03.2025г. частна касационна жалба и при повторно неизпълнение в указания й срок, съдът ще приеме, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, няма да зачете извършените от страната процесуални действия и ще върне частната касационна жалба. Съобщението е било връчено на страната на 24.10.2025г., като в предоставения за отстраняване на нередовностите едноседмичен срок указанията не са изпълнени, като жалбоподателката за пореден път е подала по делото молби с вх.№№ 29196/31.10.2025 г., 29197/31.10.2025 г., 29243/03.11.2025 г. и 29268/03.11.2025 г., с които не се изпълняват указанията на съда, а се отправят отново искания за правна помощ, спиране и продължаване на срокове, по които вече има произнасяния от съда. Предвид горното съдът правилно е постановил прилагане по делото на подадените молби и връщане на частната касационна жалба. Според настоящия състав на съда направените след подаване на частната касационна жалба и след подаване на настоящата частна жалба искания за предоставяне на правна помощ на жалбоподателката правилно не са били удовлетворени от въззивния съд. Същата е упълномощила адвокат по делото- адв. Н. М., която има представителна власт да я представлява пред всички инстанции до приключването му, като пълномощията й не са оттеглени, нито тя се е отказала от тях. При положение, че жалбоподателката сама си е осигурила правна помощ чрез избор и упълномощаване на адвокат, от който не се е отказала, нито той се е отказал да я представлява, то не съществува основание и възможност да й бъде предоставена правна помощ от друг адвокат. Тези искания с оглед цялостното процесуално поведение на жалбоподателката и нейния процесуален представител следва да се приемат за злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,